След изборите в Сърбия и след катастрофата в Гърция – Балканите ли се европеизираха или Европа се балканизира?

Спомняте ли си югославските войни от 1990-те години? Тогава изборът се свеждаше до това дали да се европеизират Балканите или да се балканизира Европа. Сега Балканите отново са пред дилема? Гърция: първата държава в региона, която влезе в ЕС. Направи го през 1981 г. Тогава местните приемаха присъединяването си към Европейския съюз като нова любов към демокрацията. Та нали в близкото минало държавата беше под властта на “черните полковници”! Може би затова през 1990-те Гърция не се превърна в кървава драма – такава, каквато си причиниха сърбите, хърватите и босненците. В същите размирни години братята -славяни се убиваха взаимно – без усилие, без угризения, без емоции.

Атина и тогава и днес се терзае около конфликта с бившата Югославска Република Македония. Гърция продължава да твърди, че наименованието “Македония” принадлежи само на тях. България няма отношение по темата. И в миналото, а и днес.

После светът бе гмурнат във финансова криза – световна, неизбежна и вероятно фатална. Какво става с Гърция? Държавата бе върната в балканското блато. Бивша Югославия се разпадна, а държавиците й решиха, че е по-добре да се приютят под крилото на Европа. През 2004 г. Словения стана рожба на европейското семейство. Най-вероятно догодина и Хърватия ще я последва, защото всички преговори са завършени и остава само финализиране на споразумението.

Белград и Загреб изпълниха всички условия на европейците и предадоха на Международния трибунал тези, които Европа смята за военни престъпници. Повечето от тях са сърби и хървати. Проблемът е, че в бивша Югославия “военнопрестъпците” за Европа се смятат за герои в Сърбия. Така или иначе, Сърбия получи статус на кандидат – член за ЕС. Идеята за “Велика Сърбия” е толкова сладка за западните ни съседи, колкото шоколад след тежък и изтощителен глад.

Нима наскоро проведените избори в Сърбия ще доведат до някакво разместване на пешките там? Едва ли. Очакванията бяха излишно приповдигнати, неоправдано позитивни и странно възторжени. Оказа се, че “най- европейският” кандидат, отиващият си президент Борис Тадич, отстъпи на крайния националист Томислав Николич. Той пък бе член на Радикалната партия в Сърбия, чийто лидер Воислав Шешел е очакван гост от съда в Хага. За Шешел в Сърбия се смята, че недостатъчно пламенно е отстоявал идеята за “Велика Сърбия”.

С това почукване ли от страна на Сърбия ще се отворят европейските врати? Отговорът се знае. Интересното е, че Николич явно претърпява някаква фатална или театрална промяна и за разлика от миналото вече мисли, че много от сънародниците му вярват, че само Европа е способна да изведе Сърбия от изолацията и единствено крепката прегръдка и тясното сътрудничество с ЕС може да гарантира икономическия скок на държавата. Николич от най-яростен критик на Европа се превърна в нежен последовател на предходната европейска политическа линия.

На магистралата на Сърбия към Европа обаче се забелязват две непреодолими височини. Едната е Косово, другата – Гърция.

Проблемът с Косово– Белград не признава независимостта на Републиката. Вероятно няма да се намери жив сърбин, който да смята, че Косово не е част от Сърбия. Тези настроения със сигурност ще са валидни докато на този свят има държава, наречена Сърбия.

Голяма част са сърбите, които и до днес живеят на територията на Република Косово. Едни се намират в гр. Митровица, а другите са разхвърляни по цялата страна. Европа лансира почти безумната идея за мирно съвместно съществуване между Косово и Сърбия, а отсъствието на официално признание за независимостта на Косово тя (Европа) мисли за маловажно. Вероятно само с подобни лупинги и двете държави се надяват да приласкаят Великите сили от Европа да ги приемат в семейството си.

Но ако трябва да мерим балканските си синдроми с европейски аршини, трябва да признаем, че Косово за сърбите е нещо като Елзас и Лотарингия за французите. Това е тема табу или казано с други думи “кауза пердута”. Или казано по нашенски – сръбският национализъм ще продължи да бъде забулен в мъгла до момента, в който някой или нещо успее да я вдигне.

Проблемът е, че на Европа днес съвсем не й е до сръбските Елзас и Лотарингия, защото е болна от варицелата на Гърция. Тази политическа и икономическа шарка охлажда всички стремежи за по-нататъшно разширяване на ЕС. В Европа надават кански викове винаги, когато някой заговори за която и да е периферна държава. А България е точно такава. Е, от това следва, че сериозно ни хокат, драги братя и сестри. За нас Европа продължава да твърди, че е направила грешка и ни е приела прибързано и неразумно в семейството си.

Накратко - Балканите отново са в центъра на европейския шахмат. От края на югославските войни изминаха около 20 години, но играта май никога не е свършвала. На Европа й трябваха нови, неусвоени пазари, нови трудови хора, нови потребители, нови консуматори и тя ги получи след разпада на Югославия и Източния блок. На Европа й трябваше гръцкото стратегическо местоположение и Европа си получи търсеното. Европа завоюва Гърция и Сърбия чрез идеята за Европейски съюз. Сега, след изборите в Сърбия и след катастрофата в Гърция трябва да разберем – Балканите ли се европеизираха или Европа се балканизира.