Дипломатът Жоржета Пехливанова в интервю за ПловдивУтре

Жоржета Пехливанова е български дипломат. Родена е в Самоков. Завършва Софийския университет, специализира в Сорбона - Париж, Школа но ООН - Женева, Испанска дипломатическа академия, има докторска степен за научна разработка за испанския преход. Познавач на проблематиката на страните от Латинска Америка и Испания, където е работила в българските мисии в Испания, Аржентина, Парагвай, Пълномощен министър във Венецуела, Колумбия, Еквадор и Суринам. Познава лично и е работила с испанския крал, с испанските политици Фелипе Гонсалес, Марселино Ореха, Фернандес Ордонес, Долорес Ибаррури, проф. Тиерно Галван, интелектуалците Пикасо, Дали, Камило Хосе Села, Рафаел Алберти, Фидел Кастро и много други. Автор е на книги, публикации и анализи по теми на външната политика.

С Жоржета Пехливанова говорим за един от най-обсъжданите президенти в света – Уго Чавес.

Познавате лично Уго Чавес. Наричате го непредсказуем, а биографията му причудлива.

Той е един от най-коментираните световни лидери. Уго Чавес е неудобен за Джордж Буш, непослушен и противоречив е и за други държавни глави, но е харизматичен, прозорлив и колоритен за трети. А биографията му - през 1969 г. Чавес е шампион по бейзбол в отбора на венецуелските “Криоли”, по-късно кадет-десантчик и отличник на Венецуелската Академия по военни науки, от която излиза като магистър. Чавес е бивш парашутист с чин “майор”. После следва Политически науки в университета “Симон Боливар”.

Във Венецуела го наричат “дръзкият войн”?

Да, защото Уго Чавес става известен с неуспешното войнишко въстание, което ръководи през февруари 1992 г. срещу президента Карлос Андре Перес. След две години затвор, Чавес е амнистиран в Каракас от президента Калдера и се включва в политиката с партията “Движението на Петата република”, най-голямата в Парламента на Венецуела до 2007 г. После той създава Обединената социалистическа партия на Венецуела.

Чавес обвинява САЩ за държавния преврат, който го отстранява за кратко от президентския пост.

Да, Чавес преживява държавен преврат, за което обвинява САЩ и някои европейски държави “с васални проамерикански правителства”. Но по волята на народа и на армията се връща на президентския стол.

Вие нееднократно цитирате Габриел Гарсия Маркес и Игнасио Рамоне по отношение на Чавес. Какво научихте от тях за човека, когото наричат “диктатор”?

От Маркес и Рамоне научих това, което лично видях във Венецуела. Неоспорим е фактът, че Уго Чавес постави венецуелската нация на нова основа, легитимирана от нова конституция, която гарантира народното участие в социалната промяна, и това при стриктно спазване на демокрацията и на всички свободи. Той върна гражданското достойнство на близо пет милиона маргинали (включително туземци), лишени от документи за самоличност. Той анулира приватизацията на основната телекомуникационна компания в страната и я върна в държавния сектор, както и компанията за електроенергия в Каракас. Той национализира петролните залежи край Ориноко, а после отдели част от приходите от петрола за постигане на реална автономия от международните финансови институции, а друга част – за финансиране на социални програми.

Но продължават да го определят като “авторитарен”.

Уго Чавес прилага нов авторитаризъм: режимът му укрепва със засилване на опозицията. Той е подкрепян от голяма част от бедните. Той е най-органичният човек, той е “човекът от народа”, комуто е съдено да управлява Венецуела. В излъчването на този държавник, в който има нещо магическо или мистично, Венецуела откри равновесната си точка. Фактите за това са много. Между 1999 и 2005 г. бедността във Венецуела намаля от 42.8% на 33.9%. Това направи възможна силната подкрепа за растежа, който през последните три години е със средна стойност 12 %, една от най-високите в света. Стимулира се и потреблението, нарастнало с 18 % годишно.  А икономическата сила на Чавес е в петролният гигант PDVSA, чиито продажби за 2005 г. възлизаха на 85 милиарда долара. PDVSA притежава петия по големина държавен петролен резерв в света и има най-големи находки в Латинска Америка след мексиканската компания PEMEX.

Но властелините на света и техните верни приятели искат главата на Уго Чавес?

Да, искат главата му, но забравят, че Чавес не е лице, а природно явление. Той е човек от “смутното време”, неутрален политически символ на една фолклорна иконография. Езикът на Чавес е разбираем за масите, той е едно връщане към родното, венецуелското, но не към езика на Боливар и Миранда, не към езика на благородника и рицаря. Чавес говори на испанския език на хората на улицата. Той няма протоколен език или стил.

Какво се случва по улиците във Венецуела, когато Уго Чавес се озовава там?

Впечатляващо е за европееца, когато попадне на подобен митинг на площад. Чавес умее да омае масите – той пее и рецитира дълги поеми безпогрешно. Когато той говори, венецуелските телевизии задължително прекъсват емисиите си и предават директно от мястото на събитието. Речите му са наситени с примери, песни, стихове, смях и сълзи, огласяни са от овации и лозунги, траят от 3 до 6 часа минимум.

Това е единият образ на Чавес. Очевидците твърдят, че той има и друго лице.

Той често е рязък и нападателен най-вече към “империализма на САЩ”. Тук се крие “другият” Чавес. “Другият” Чавес често съзира интриги на “империята”, по-специално в оранжевите революции в Грузия и Украйна. Той буквално преследваше Джордж Буш по време на обиколката му в Латинска Америка през март 2007 г. При всяка спирка тогава на Буш, той пристигаше в някоя съседна държава и говореше на хилядни протестни митинги.

Една от най-известните почитателки на Уго Чавес е Наоми Кембъл, британският супермодел. Тя наистина ли не крие възторга си от него или това са измислици?

Наоми Кембъл наистина не крие, че е във възторг от Уго Чавес. Нарича го “ангел-бунтар”. Красавицата гостува в Каракас в ролята на специален сътрудник и редактор на авторитетното английско списание “GQ”. Тя е и представител на фондацията на Нелсън Мандела. Кембъл провокира Чавес и го пита дали е готов да се съблече гол до кръста и да позира като Владимир Путин. “Защо не?”, възкликна тогава Чавес, смеейки се. Тогава стана популярно едно от изявленията на Чавес пред Наоми Кембъл. Той каза следното: “Ще присъстваме на падането на Империята  Буш, светът бе тероризиран, Буш е на крачка от падането. Като в приказката за императора, който бил гол. Ние видяхме, че императорът е гол”, заключи Чавес, а Наоми се смееше дълго и продължително.