Седмицата си отива след дъжд, град и шрапнели

Седмицата си отива след дъжд, град и шрапнели, премиерски призиви към повече оптимизъм и огромно количество погледи, вторачени в топката, подскачаща по екрана на телевизора, пише в седмичния си обзор ВарнаУтре.

Без да се вълнува особено от гръмотевиците в покрайнините си, Европа прегърна клишето и стана футбол. Което през тези дни означава освен радост от европейското първенство, и очакване зрелищата да отвлекат вниманието от разнообразните кризи, и желание зеленото на килима да скрие издутините от заметеното под него, и копнеж политкоректното говорене да заглуши маймунските крясъци по трибуните и допингираните хрипове на терена.

Българските манекени на спортни екипи

отдавна забравиха, че изобщо са играли в евроквалификациите, но и дори и при тази липса /и на фона на ставащото в държавата/ българският премиер намери с какво да се похвалим пред Европа. Според стенограмата от поредното заседание на кабинета, приносът ни ще бъде законът за конфускуване на имотите, придобити чрез престъпление. И докато ние се оглеждахме да видим как внезапно обеднелите престъпни босове /или наследниците им/ масово се отправят към бюрата по труда, получихме от правосъдната министърка утешението, че „и на Запад не всички имоти са придобити по законен начин". А тъкмо през тази седмица повод за гордост можеше да бъде нещо съвсем различно – Денят на Ботев. Политическите напъни обаче

оцапаха и тази дата

На Околчица „Атака” скочиха с плакати срещу турските топоними – от желание да напомнят за себе си и вероятно от яд, че ВМРО ги изпревари. Липсата на особена идея в искането очевидно не притеснява никоя от страните. "Нека отдадем заслуженото на Ботев, на всички четници, които загинаха за свободата ни” – контрира вътрешният министър, според когото „това е важното и ценното”. Цветанов се опитваше да внуши ценността на момента и със собственото си облекло – официален анцунг. Вероятно не са останали пари за нови официални костюми, след като според отчета за първото тримесечие МВР е похарчило почти половината си пари, предвидени за следене и подслушване и явно пести и пренасочва представителните разходи към жизненоважното нюхане. Гафът в Кърджали беше далеч по-неприятен, но подминат също толкова леко. Там държавната и общинската власт решиха, че пари за тържества няма и

преместиха зарята за Ботев на 20 октомври

На фона на държавната немощ за около час група ядосани младежи успяха да получат разрешение, да намерят озвучителна уредба, да съберат триста /300/ лева, да купят фойерверки и да съберат съгражданите си. А властта не е лошо да се замисли какво може да се случи при повече време, повече обществен гняв и по-сериозни възможности за пазаруване. Ще трябва да го обмислят и новите играчи – както Меглена Кунева, която все повече заема позата на котарака Леополд, така и партийният вожд на националдемократите Димитър Стоянов. Той иска ни повече, ни по-малко от това „да промени света”. Макар че засега е на фаза „да живее международното положение”. Политическите радини вълнения тази седмица обаче не бяха толкова интересни на

електората, който броеше трусове

Поне докато не падна възнак, след като научи какви действия са били „предприети от компетентните органи” след земетресението от 22 май. „По повод всичко това, което чувам като политическо говорене, и за входирането на бъдещ проектозакон за възстановяване на щетите при извънредните ситуации, към настоящия момент това интегриране и реакцията на МВР е много по-адекватна. Всяко едно действие е свързано и с взаимодействие на компетентните органи.” – отчете вътрешният министър пред депутатите, с което предизвика още един трус, този път – нервен. Към втрисане подтикна и Лиляна Павлова. Регионалната министърка започна с поредната „задължителна” идея – този път за застраховане на домовете срещу земетресения. После, разбира се, даде заден ход с уточнението, че

нямало да ни „заставят”, а само „създават механизъм”

Въпреки уточненията, сравнението с автомобилната „Гражданска отговорност” и напъните за задължителност подсказват две неща – министър Попова не е е много наясно със смисъла и действието и на застраховането, и на „Гражданската отговорност”, а от нас очаква да не сме наясно с факта, че когато една застраховка стане задължителна, тя вече влиза в графата „данък”. Иначе уж сме пазарна икономика, а на пазара сам решаваш от какво имаш нужда, дали можеш да си го позволиш и дали го искаш. Но пък когато прибегнеш до любимото „задължително”, се появяват повече приходи, които подлежат на планиране и преразпределяне, могат да се налагат застрахователи и посредници, а за по-бедните ще се основат агенции, ще се търсят помощи и ще назначат администриращи. На финала ще бъде отчетена много дейност, а хората

пак ще си ремонтират сами

Трусовете раздвижиха и Томислав Дончев, ангажиран с еврофондовете. Той е поредният, който извън системата говореше за невероятните и неизползвани от нас възможности на европарите, а когато влезе вътре, започна да рекламира предимствата на заемите и изгодните лихви на Световната и на Европейската инвестиционна банка. Последната му идея е вместо фондове, да търсим заем за ремонт на мостовете, при това спешен и без обществена поръчка. Преди наистина да го направи, Дончев би трябвало да дойде инкогнито на образователна екскурзия до Варна и да се потръска с колата си върху последиците от подобни действия. През седмицата към земетресението добавихме и ужас собствено производство – взривовете в складовата база край "Петолъчката", които взеха три жертви. Защо са гръмнали боеприпасите, още не е ясно, но

трима мъже са мъртви,

а във военното министерство умуват какво да правят с една своя служителка, която едновременно е отговаряла за контрола по утилизация на снарядите във фирма "Берета Трейдинг" и е пътувала за тяхна сметка на скромна екскурзия до остров Бали. Очаква се до края на годината да стане ясно дали наистина Хени Шиякова е допуснала нарушение на някои правила, норми и закони, като е приела подаръка, а от изявленията на министерството разбираме, че, първо – дамата не е уволнена и в момента, и второ – чуденето за поведението й трае от началото на 2009-та. Изненадващо пестелив на думи и жестове беше премиерът. Гърмежите той коментира с призив „че трябва да си пожелаем успехи, да гледаме по-ведро”. Тонът се промени при намирането на 103 артилерийски снаряда. Секретарят на МВР побърза да уточни, че те нямат връзка нито с взривовете, нито с незаконен износ, но премиерът държеше да нарече случая "безразсъдно престъпление" и 

да поиска "много години затвор" 

за задържаните, докато шефът на сопотските военни заводи Стоенчев вадеше документи за превоза на снарядите. Това, което ни кара да се замислим какво не ни казва той, е призивът за оптимизъм, който изглежда като копиран от премиерския – „да говорим колко хора са наети на работа в България, да говорим каква икономика се развива", зове Стоенчев. Докато чакаме да разберем какво още би трябвало да ни кажат за гърмежите на „Петолъчката”, Евростат ни съобщи други новини. Не успя да ни изненада – и минималната ни заплата, и средната здраво се били вкопчили в последното място на европейската таблица, пишат експертите на европейската статистика. При средната заплата, например, разликата между нас и датчаните, които са на върха, е 13 пъти, което в пари означава, че датчаните получават 54 245 евро повече от нас. Данните не попречиха на премиера Борисов да продължи рекламната си кампания в полза на стажантските програми и заяви, че у нас „младите хора

имат огромен шанс да си намерят работа”

Явно никой не е посмял да му покаже данните за младежката безработица от преди няколко седмици. Вече доста време трае и чакането да си получим отстъпката в цената на газа от първи април. Седмицата започна с поредните обяснения на министър Делян Добрев, че Русия има допълнителни искания за "Южен поток", преди да подпише вече отпразнуваното у нас споразумение. После научихме, че отстъпката била влязла в сила, въпреки, че не е подписана, а накрая – че клаузата всъщност е механизъм, по който „Булгаргаз” ще си спести към 120 милиона долара. И изобщо не е ясно дали това ще се усети в цените за крайните купувачи. Във Варна тази седмица научихме, че финансовият министър ни е приготвил нов подарък – градът ни е включен в списъка от 27 общини, които няма да могат да плащат лихвите по кредити за европроекти с помощ от фонд ФЛАГ. Остарялата инфраструктура, която лекуваме предимно със заклинания, че е време за смяна, напомни за себе си с най-голямата ВиК авария за последните години. Варненец занесе малко над

шест килограма жълти стотинки

и си купи годишна винетка. Каза, че нямал нищо лично срещу пощенските служителки, просто това бил последният начин да изкрещи недоволството си срещу пътищата в града и региона. В офертата на общината към държавата за ремонт на булевард „Трети март” пък се намериха едни три милиона, дошли отникъде. По старото сервитьорско правило „ако мине” в сметките били включени и други дейности, а в един участък било предвидено асфалтът да се маха три пъти, казват запознати със сметките. И не е сигурно, че и новите сметки ще минат. Нероден Петко се оказа и идеята общинското транспортно дружество да купи частната фирма, защото само така можело да получим европейско финансиране. Тази седмица съветниците се отказаха от решението си и окончателно стана ясно, че не Европа се е отказала от правилото за

равнопоставеност на различните видове собственост,

а тук някой е чел правилата както му се харесва. Други едни пари вече са усвоени – улица „Генерал Колев” изглежда напълно готова, тротоарите дори започнаха да се къдрят, колите си вървят, но автобусите ги няма. Причината да липсва градски транспорт е чакането на последните приемни протоколи. Да се надяваме, че няма да ги чакат до 15 август, за да има височайше присъствие на рязането на лентата. А защо колите са там? Според общинските служители „единствената причина те да се движат, е „лошото възпитание на шофьорите”. Срещу което, както излиза, няма измислени КАТ, глоби и контролни точки в талоните. Но пък времето се стопля, лятото наближава, а най-добре се усеща това от подновеното строителство на „Златни пясъци” и от безумните децибели на чалгата по крайбрежната алея. Явно и за там още не са изобретени уредите за мерене на шум и кочаните с констативни протоколи и фишове за глоба. За да е пълна картината на седмицата, излезе и ежегодният доклад на "Фрийдъм хаус". В него ние сме част от страните в преход, като според анализите сме отстъпили още от демократичните реформи и си оставаме

"полуконсолидирана демокрация",

в която изборите не се провеждат точно по правилата, администрацията е неефективна, а борбата с корупцията – още повече. Но пък се наредихме в челната тройка на друга класация. Специализиран сайт, който следи новините около Ватиката, класира на трето място в списъка снай-нелепи подаръци за папата 200-килограмовият кошмар, който му подари президентът Плевнелиев. Изпреварват ни само 20-те галона бира на някакъв немски епископ и десертните чинийки, поднесени от принц Чарлз. У нас в класацията с идиотии и странности не можем да пропуснем човеколюбивия призив на отец Евгений от Сливен, който ни призова

да замеряме хомосексуалните с камъни,

ако се осмелят да излязат на парад. Както и новината, че у нас всичките 2 милиона и 400 хиляди кокошки вече са предсрочно ощастливени и живеят по всички европейски правила. Родните ерзац-тълкуватели на археологията също се представят повече от отлично – тази седмица в Созопол намериха вампири. Засега съвсем мъртви и само двама, но вече се чуват гласове как с тяхна помощ ще откраднем почитателите на Дракула от Румъния. Ако не им стигат аргументи, могат да вземат и кадъра от филма от 1992 с табелата „Варна”. Почти като документален е, а и като започнат да идват вампирските фенове по море, ще избегнем сравнението с румънските пътища. Не можем да пропуснем и трите точки на Калинка, отбелязани в полето на правосъдието. Бившата изпълнителна директорка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева влезе тази седмица в съда тъжна и тревожна, а си излезе широко усмихната, макар и

с присъда от три години условно

Защото въпреки признанието, че единствената законна диплома, с която разполага, е за средно образование, Илиева няма да плаща глоби и няма да връща заплати и бонуси. Според съда от това, че начело на една от най-сериозните служби в държавата е седял измамник, не са настъпили никакви имуществени вреди. Прокурорът направо остави защитата без работа и сам пледира съдът да забележи крехката възраст на измамницата и малкото й дете, като нарече наказанието й "отговарящо на закона и на морала". Правосъдният министър Диана Ковачева също не откри нищо тревожно в присъдата и в случая, освен че „Илиева не е продължила да учи”. Съдебното решение сочи пътя на следващите калинки, а те очевидно няма да са малко, ако съдим по резултатите от оценяването на седмокласниците тази година. Във Варна, например, няма нито една шестица по български език, или иначе казано, няма нито едно варненче, което да владее отлично родния си език. Тази седмица

си отиде „бащата” на Гай Монтаг,

който цял живот трябваше да гори книги, но съмнението запали много по-страшен пожар вътре в него. Рей Бредбъри твърдеше, че не се опитва да опише бъдещето, а да го предотврати. И за него най-страшното бъдеше беше не това, в което горят книгите, а това, в което не ги четат.