Цената, а не толкова чистотата на водата е водещ фактор при избора на място за почивка от българите. 

Българското море става все по-мръсно. Три плажа в страната не отговарят на изискванията на Брюксел.

Северното Черноморие е малко по-чисто от Южното. Така може да се обобщят данните от доклада на Европейската агенция по околна среда за качеството на плажовете в Европа.

Документът се публикува всяка година в началото на летния сезон, за да помогне на туристите в избора на почивка. Като цяло качеството на водите за къпане в Европа се подобрява - 77% от плажовете са с отлично качество. Под 2 на сто от всички 22 000 изследвани места не отговарят на изискванията за къпане. В България обаче нещата се влошават. Отличните плажове у нас стават все по-малко, макар че 96,6% от ивиците отговарят на задължителните базови изисквания. 

България остава на опашката в Европа по чистота на плажовете, става ясно от доклада на Европейската агенция по околна среда. Класирането поставя страната ни в неизгодна позиция спрямо наши основни туристически конкуренти като Хърватия и Гърция. Двете държави са на 3-о и 4-о място по същия показател. Начело в класацията са Кипър и Малта.

Резултатите

В доклада на европейската агенция са включени 93 български плажа, като 89 са морски, а останалите са на язовирите “Кърджали” (два), “Пчелина” (Разградско) и “Студен кладенец”. Състоянието на водите е изследвано през активния летен сезон на 2011 г., но данните бяха публикувани непосредствено преди старта на новия сезон.
При измерванията се следи нивото на бактерии като ешерихия коли, замърсяването с нефт и масла, концентрацията на феноли. Според резултатите плажовете се разделят на такива с отлично качество, ивици, които отговарят на задължителните изисквания, и такива, които не отговарят на изискванията.

Данните за България показват, че плажовете с отлично качество са намалели драстично - от 76 през 2010 г. до 42 през миналата година. Влошило се е състоянието в емблематични за страната ни курорти като Албена, Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, където по качество водата вече е преминала от графата “отлична” в категория “прилична”. Заради многото туристи и липса на пречиствателни станции вече е по-мръсно морето край Лозенец, къмпинг “Смокиня”, Ахтопол.

За къпане изобщо не стават Офицерският плаж във Варна, Попският плаж до Китен, както и един от плажовете в Златни пясъци, до който е пречиствателната станция на курорта.

Анализът на данните показва още, че половината от ивиците по Северното Черноморие са в отлично състояние, докато по Южното такива са 46,7%. По-чисти остават водите в по-малките курортни селища или извън населени места като Силистар, къмпинг “Градина”, Шкорпиловци или северния плаж на Бяла. В същото време плажовете на най-пренаселения курорт Слънчев бряг също са определени като отлични и през 2010 г., и през 2011 г.

Причините

Липсата на пречиствателни станции е основната причина за лошите резултати на българските курорти. Според министъра на околната среда Нона Караджова най-критично е положението в курортите Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, както и в Созопол. Там или няма пречиствателни станции (Созопол) или съоръженията са стари и с отдавна изчерпан капацитет. Станцията на Златни пясъци дори беше глобена от екоинспекцията за замърсяване на морето, но през зимата, когато в курорта няма туристи.

Според Караджова нямало опасност фекалните води да се изливат на ивиците. Въпреки това преди дни централният плаж на Равда беше залят от мръсна вода от старата канализация на селото. По Черноморието работят 20 пречиствателни станции. От тях само 6 отговарят на всички съвременни изисквания. Останалите 14 се нуждаят от ремонт, разширение и модернизиране. Отпадните води от 6 населени места по морето въобще не се пречистват, най-голямото сред тях е Созопол.

Решението

От години се говори за модернизиране на станции или поне за изграждане на тръбопроводи, които да отвеждат отпадните води на поне 1 миля (1,85 км) навътре в морето. Очаква се проектите за т.нар. дълбоководно заустване да са факт евентуално догодина. От екоминистерството уверяват, че ремонтът и изграждането на пречиствателните станции ще приключат към 2014 - 2015 г. Изграждането на съоръженията се прави с пари по оперативната програма “Околна среда”, но някои от тях, като този в Созопол, закъсняват значително.

270 кошчета за боклук във Варна 

132 000 лв. излезе почистването и подготовката на варненските плажове за сезона. Голяма част от ивиците в морската столица трябваше да се подравняват, защото бяха подядени от морето при бурята през февруари.

За чистотата на плажовете са осигурени близо 270 нови кошчета за боклук. Концесионерите се надяват, че така ще се ограничи замърсяването на пясъка. Премахнати са 2 заведения от плажа в кв. “Аспарухово”, тъй като са в нарушение на Закона за Черноморското крайбрежие. Тази година по ивиците няма да има продавачи на царевица и други храни.

Не се очаква промяна в цените на чадърите и шезлонгите. В зависимост от мястото наемът на чадър ще е между 2 и 5 лв. Толкова ще струва и шезлонг.
Докато в града плажовете са поддържани, 5 ивици в района останаха без стопани. На двата плажа в Галата съществува реална опасност за живота на хората заради свлачища. 19 от пясъчните ивици в Добричка област също са без стопани. 

Европейско и чадър без пари в Бургас 

Плажовете в Бургаско са почистени, обезпаразитени и готови за сезона, твърдят от областната управа. Всяка година със заповед на областния управител се сформира комисия, която извършва проверки. Следи се за състоянието на плажовете, за обезопасяването, хигиената, изпълнението на клаузите по сключените договори за наем, както и спазването на разпоредбите в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Обект на първата проверка тази година са били 11 плажа в областта, отдадени под наем от областната управа. Сред тях са ивици в Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Лозенец, Царево, Резово. До момента няма забележки към хигиената. За останалите, които не са отдадени от областната управа, има информация, че също са лъснати за сезона. 
Концесионерите вече мислят трикове за привличане на повече плажуващи. 200 безплатни чадъра и шезлонга са монтирани на Централния плаж в Бургас, който и тази година се стопанисва от общината. Огромен екран ще предава футболните срещи на Евро 2012 на бургаския плаж Север. Платното с размери 6,50 на 5 метра вече е монтирано. Паралелно с европейското започват и турнири по плажен волейбол.

И язовирите се влошават 

Водите в язовирите “Кърджали”, “Пчелина” и “Студен кладенец”, включени в доклада на европейската екоагенция, също са влошили качествата си. Четирите плажа край водоемите са минали от графата “отлични” в категория “прилични”. Проверените плажове от вътрешността на страната са малко, защото сме обяснили на европейците, че къпането в реки, езера и язовири не е популярно у нас.

Най-голям е броят на плажовете на реки и езера, чието качество се следи, в Германия. Там се анализира състоянието на водата на общо 1938 вътрешни плажа. При над 90 на сто от тях качеството е отлично, забранени за къпане са само 13. По-голям е делът на отличните вътрешни плажове само в Естония - над 92 на сто от всички места за къпане в страната.

Най-голям процент затворени за посетители плажове има в Люксембург. Страната разполага само с вътрешни места за къпане, като влизането във водите на 9 плажа е забранено. Въпреки това по чистота на водата Люксембург изпреварва България в класацията. 

За родните туристи цената е по-важна 

Цената, а не толкова чистотата на водата е водещ фактор при избора на място за почивка от българите. Модата също влияе. Това обаче не важи за по-платежоспособните европейци, особено за тези с деца. Това показват наблюденията на представители на туристическия бранш.

“Чистотата на водата е фактор особено за семействата с малки деца. Българите се вълнуват повече от цената и съотношението  с качеството на обслужване, поддържането на плажната ивица”, коментира Ирена Георгиева, председател на Асоциацията на българските турооператори и туристически агенти. Според нея, ако родният турист трябва да избира между кристална вода, но на висока цена, и прилично чист, но по-евтин плаж, ще избере второто.

“Хората търсят чистата вода, но до голяма степен изборът им къде да почиват се влияе от модата. Ако някой плаж е по-популярен, ходят там”, коментира Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара. Според него все повече туристи предпочитат хотелските басейни пред морето. Това се дължало на факта, че на басейна хората могат да пийнат и хапнат, а и смятат, че комбинацията между сладка вода и силно слънце е по-безопасна за кожата.

Въпреки данните на евроагенцията не се очаква отлив на чужденци заради влошеното състояние на българското море, смята Георгиева. Според нея по-чистата вода в Гърция едва ли ще компенсира финансовите и политическите проблеми на съседката ни, които се отразяват зле на туризма.