Рецепта за бърз юнски пейкинг: 1 парк, 1-2 пейки и няколко приятели (на вкус). Практикува се със студена бира (от подлеза/клек-шопа) и добро настроение.

Пейкингът е отборен спорт... или по-скоро занимание. И то социално. Той е градско явление, характерно най-вече за топлите месеци на годината, но и през студентите става, стига да си имаш дебело кожухче, или поне винце под ръка.

Най-общо казано, пейкингът се състои в пиене на бира на пейка. Но има и разни други пинизи, които дори начинаещ пейкър бързо усвоява. Хубаво е да си носите хек, фризби, или поне куче. Добре е да сте с хубава компания, но не е табу и да си сам. Често по време на пейкинг се събират компании, създават се приятелства и се хваща тен (макар и на тениска).

Най-добре пейкингът се практикува в парка, но може и навсякъде, където има пейки.

Сами се досещате, че произходът на думата е от българската "пейка" и английската частица "ing", която се прибавя към глаголи, различни действия и спортове.

Пейкингът е изключително свободен и лесен за практикуване. Освен че бирата не е задължителна и може да се замени и с друга напитка, дори може да минете и без пейка. Бордюр, парапет, или направо на тревата, ефектът ще е същият.

Според някои слухове, пейкингът е възникнал като протест срещу скъпите и шумни кръчми, където продават бирата по над 1,20 бутилката. Това би обяснило и защо толкова много бедни тийнове и още по-бедни студенти са заклети фенове на спорта. Но истината е, че за пейкинга няма социални (или каквито и да било) ограничения: богати, бедни, млади, или млади само по душа, рапъри, метъли, фолк-маниаци, байкъри, скейтъри, ролери, кънкьори, колоездачи, от Ийст Коуста и от Уест Коуста и от Централната част... за всички има място в парка.

Пък и кой би предпочел да стои затворен в кръчма между 4 стени, когато може да изкара времето на открито и зелено. И да рита хек с приятели, докато държи потна студена бира в ръка.

Е, вярно е, че има и един сериозен недостатък и не става дума за внезапната буря. В нашенските паркове тоалетните са рядкост, а и да ги има, никой със здраво обоняние и чувство за самосъхранение не би влязъл в тях без ваксина... но пък този момент позволява много импровизации и изобретателност.

Интересен факт е, че благодарение на пейкинга се е зародила една съвременна екологично-насочена професия - събирач на бутилки. Обикновено още преди да си си изпил и половината бира, някой от събирачите ще се приближи към теб и любезно ще ти предложи да ти вземе амбалажа, ако вече не ти трябва.

По принцип трудно ще се претоварите с пейкинг, но внимавайте да не се пристрастите и да забравите да отидете на работа, защото тогава може да се наложи да влезете в бизнеса с бутилки.

За финал, предлагам ви и няколко дестинации за този спорт. Най-масово в София пейкингът се практикува в Борисовата (градина), Южния парк, Ловния парк, пред Народния (театър), пред НДК, парка Заимов, градинката зад Софийски и т.н. Може и в парка срещу УНСС, ама там пейките са дефицитни. На Паметника на Съветската армия пък, самият паметник е пейката.