В тази статия иде реч за болшинството от "шоферите" на жълтите коли, които просто влудяват с наглост, простотия и своеволие. Казано с една дума: таксиджиите.

В София, както и във всеки друг град в България, има едни хора, които са недолюбвани от останалите. И в повечето случаи с право. Говоря за отношението им най-вече. Не, не става дума за контрольорите в градския транспорт, другите  са - таксиджиите.

Тези, които много обичат да протестират за щяло и нещяло, да им се чува думата. Претендират, но в замяна нищо не предлагат. Държат се нечовешки. В това се убедих за пореден път преди два дни. Разбира се, винаги има изключения, всичко е най-вече до самия човек и културата му. Но иде реч за болшинството от "шоферите" на жълтите коли, които просто влудяват с наглост, простотия и своеволие.

Пътувах с автомобила си към Банишора, спрях на светофара, който светеше червено. Вдясно до мен беше паркирал представител на въпросната група. Те са си направо общество, държава в държавата, братство. Подкрепят се, все са жертви, все прави. Дали? Едва ли... Чух част от разговора на въпросния чичка, който наистина много наподобяваше популярния герой от едно хумористично предаване - Шишо Бакшишо. Бяха ми нужни само две изречения от него, за да отбия и да послушам още малко този толкова интелигентен и съдържателен разговор между главния герой и ортака му от другата страна на "ретро слушалката".

"Брат, побеснял съм. Тъкмо стоварих некъв ждрольо. Карах като луд от Люлин до Банишора, че закъснявал за среща. И к'во, нищо не ми остави - некви три лева и малко стотинки бакшиш, смятай!", пенявеше се двойникът на Шишо. Човек като сметне километрите от единия квартал до другия, няма как да не се втрещи от наглостта таксиджийска. Три лева му били малко! А докато говореше, подпрял Жи Си Ем-а си на рамо и затиснал го с ухо голямо, човекът свиваше тютюн в листче. Чакай малко, бе, аланко! Явно за него тази сума не е нищо, а в същото време спестява стотинки, като не си купува кутия цигари, а свива. Явно събеседникът му го бе подкрепил и последва заключението: "Браточка, тарифите трябва да се вдигнат, возим за мерси". Разговорът свърши и операторът на такси се изхлузи от автомобила, за да захлеби в намиращата се на три метра встрани баничарница, която работеше нон стоп 24 часа. Какво си взе няма особено значение. И все пак - тутманик. Сгъна два за минути, купени с онези три лева от момчето, което нахули по телефона. И така заглавието на този материал дойде от само себе си. Денонщни тутманици, това са поне 80% от таксиметровите шофьори в София. И никой не може да ме убеди в противното, защото ми е се е налагало доста пъти да се възползвам от "услугите" им и съм запознат. Както и много от вас, предполагам.

Включих на контакт, реших, че съм чул и видял достатъчно. Да, ама не. Тъкмо запалих двигателя, когато зад човека с тутманика паркира негов колега. А по тротоара минаваше самотно момиче, бързаше, минаваше 23,00 часа, беше тъмно и опасно. "Ей, кукло, да те метна? Споко, няма да плащаш, разбираш ли ме", изстреля такси драйвър №2, след което започна да се хили ехидно, получавайки одобрителните възгласи на цялата стоянка от жълтурковци. Понечих да се намеся, но си замълчах. Момичето вече беше отминало, а в главата ми нахлуха мисли, че не е добре да се репчиш на "лицензираната" таксиджийска мафия. Че много се подкрепят, нали все са жертви, все прави... И много правосъдие раздават.

Пак казвам - тези двамцата не са олицетворение на всички шофьори на таксита в София. Далеч съм от тази мисъл. Но в същото време се съмнявам Шишо Бакшишо и онзи с "куклата" да са малък процент сред колегите си. Време е за по-сериозен контрол на жълтите автомобили. Че са с най-много нарушения на пътя, правилата ги нямат за нищо, бият хора, заплашват, простеят, наглеят, алчнеят. Типични тутманици! Денонощни при това...

P.s.: Когато спреш такси и поискаш да те закара до "Обеля", а той ти отвърне: "Не ми се ходи до там", си задаваш въпроса: "Професия ли е това, хоби ли е или какво?!"