Щом Илиева получава статут на „недосегаема“, само защото е изпълнила женския си дълг да бъде майка, какви компенсации трябва да получат останалите българки, които с честен труд и легитимни дипломи изкарват пари и гледат децата си?

На 4-и юни Софийският районен съд осъди Калина Илиева на три години условно. Това е присъдата, постановена заради фалшифициране на дипломата й за висше образование. В хода на това дело, Илиева се призна за среднистка, заяви, че е извършила престъплението и поиска споразумение с прокуратурата. Всичко около нейните самопризнания е ясно. Но поради каква причина се наложи прокуратурата да приеме споразумението и защо съдът го одобри? Какво спести това споразумение на нас, данъкоплатците, на българския съд, на правото и на морала в републиката?
 
Кое тук е спешното, трудното, сложното? Какво наложи това споразумение, с което се стигна до изключително лека присъда – условна? Какво казват мотивите: "Съдът взе предвид факта, че Илиева не е осъждана досега и е майка на малко дете". Това са аргументите. Дали обаче те ще бъдат приети от международните наблюдатели, дали в юлския доклад на Еврокомисията ще кажат „морално е всички майки, извършили престъпления, да получават условни

Интересна е фигурата на Виктор Тарчев, прокурор по делото, който казва: "Решението на съда е законово обосновано. Налице са предпоставки за сключване на споразумение в този размер, в който сме го сключили. Наказанието, което получи Калина Илиева, отговаря на закона и морала." Очевидно според Тарчев подправения печат на престижния Берлински университет и фалшифицираните лично от Калина подписи на двамата професори са съвсем безобидни провинения. Явно тези 1408 лв., които тя трябваше да заплати за разходи по делото, са компенсация за нелегитимните подписи, които стоят върху заповедите за изплащане на 721 594 725 лв!?

Аз, не съм юрист, но ако утре се окаже, че понеже е нямала право да подписва всички тези документи, започнат оспорвания и дела, няма ли да пострадаме много повече, няма ли имиджът на Правосъдието да бъде непоправимо сринат? Забравяме за тези документи, да кажем, че всичко е изящно. Получените заплати за периода август 2009 г. – октомври 2010г. от Калина Илиева са 60 хил лева. Сега аз искам да попитам този прокурор и този съд, понеже казват, че присъдата отговаря на закона и на морала,  отговаря ли на елементарната математика? И щом Илиева получава статут на „недосегаема“, само защото е изпълнила женския си дълг да бъде майка, то какви компенсации трябва да получат останалите българки, които с честен труд и легитимни дипломи изкарват пари и гледат децата си?

Иска ми се да заявя, че Калина Илиева е единичен случай, ще ми се да изразя надежда, че няма да осъмваме с подобни абсурдни наказания, но докато Българското правосъдие казва: „морално и законно е измамник и фалшификатор да се отърве с условна присъда“, то тогава  Калинките ще никнат като гъби.