Калин Вельов: Аз съм идеалният хамелеон

Карина стана център на света ми и егоизмът издребня, казва младият татко Калин Вельов в интервю за вестник "Стандарт"

Ако беше индианец, името на Калин Вельов щеше да е Свободен дух. Яхнал мотора си пристига, въпреки задръстванията и жегата, на срещата със "Стандарт" навреме.

Усмивката му не слиза от лицето не само защото е запазена марка на перкусиониста, а и защото е истински щастлив. Има любима - Диана, и малка дъщеря - Карина, която се роди само преди дни, на 1 юни. Какво му трябва повече на човек през лятото? Море, разбира се. Най-известният бг "удърник" окупира караваната си от 15 юни, но преди това се съгласи да седне на масата с нас.

- Честита рожба, Калинe. Как успя да скриеш от хорските погледи това прекрасно събитие?

- Постарах се. Благодарение на приятелите ми, които не ме издадоха, въпреки че са популярни лица. Аз самият не повярвах и дори очаквах в деветия месец да гръмне отнякъде. Не е толкова трудно да опазиш тази тайна, защото почти няма папараци у нас. Единствено лятото са ме хващали с Диана на караваната. Помислих си: "Браво".

Вярващ и малко суеверен човек съм и ми се виждаше нередно да говоря за нещо, което не се е случило.

- Присъствал си на раждането. Как реагира един мъж на подобна гледка?

- Моментът, в който израждат бебето от майката, е чудовищен. Нищо не ме беше цапардосвало така. Спомням си всеки миг. Трябва да си безчувствен, за да не се просълзиш. Да си заедно с любимата в този момент променя в положителна светлина отношенията ви. От този момент усещаш, че не ти си най-важният. Това не означава да спираме да живеем, но ако досега е имало някакъв егоизъм, професионален или личен, той вече е издребнял.

- Ти си свободен дух, авантюрист. Това ще се промени ли сега?

- Не бих искал да се променям. По-скоро искам да го споделя с двете момичета до мен. Затова първата стъпка е на 15 юли да заминем на море на каравана. С нетърпение чакам момента, в който Карина ще проходи, ще започне да разбира, за да я разхождам с каяка, да й сложа малка спасителна жилетка и да обикаляме язовирите. Искам да я възпитам в такъв свободолюбив дух, близо до природата.

- Всеки родител иска да научи децата си на това, което е попил като опит от живота, да ги предпази от грешките, които е направил. Всяко следващо поколение има различна ценностна система. Сегашните млади са доста невъзпитани, нямат уважение към по-големите хора, към тези, които успяват с честен труд. По-скоро има респект към бандитите. Това е грозно. Мръднем ли на 1 км извън границите на България, нещата не са такива. На Запад много повече се уважава чистачът, отколкото богатия престъпник. За съжаление цената на тези ни разбирания е младите хора, които не са съгласни, да напускат България.

- Ти би ли напуснал България, за да възпиташ Карина в друга среда?

- Животът ще покаже. Всеки родител взема мерки - емигрирайки или премествайки се в провинцията. Сменяш местоработата, ако трябва.

- Съвсем тривиално. Запознахме се, но нищо не се случваше. Излизахме като приятели, до момента кога не се засякохме на къмпинг Градина. И двамата бяхме свободни и отворени към лятна любов. Започна като флирт, лятото предразполага към такива неща. Но при нас не остана само с лятната любов. Не сме имали предразсъдъци, нещата се случиха лесно и решихме, че ще продължим напред. И ето, бебето се появи.

- Какво отличи Диана от останалите летни авантюри?

- Онези предразсъдъци, които жените имат днес. Че си познат, че имиджът ти е на плейбой. При запознанство започват веднага да мислят - това ли е мъжът, дали е стабилен емоционално и финансово, сериозен ли е, ама аз още имам да уча. Това го нямаше в Диана. Тя се остави на моментната си емоция, за да я изживеем. Това, че този момент даде красив резултат, означава, че ние продължаваме. С Диана ни се получи, защото и двамата бяхме освободени от задръжки.

- Точно когато се вихреше лятната ни любов и заради това на режисьора Андрей Хадживасилев не му се наложи да режисира. Бременността и премиерата на видеото просто съвпаднаха. За да не пускам предварително интрига кое е момичето в клипа, предпочетох да го забавя, за да се роди Карина.

- С приятели планираме да минем с моторите един от най-красивите и високи проходи в Европа. Имам участия юли и август. С "Тумбаито" имаме два концерта на Spirit of Burgas нa 3 и 4 август, с Нина Николина имаме концерт на 2 август в Бургас, с Лили Иванова ще направим минитурне. Няма да съм през цялото време на караваната, но пък Диана вече е достатъчно смела в гледането. За щастие се свързахме с един чудесен психолог акушерка Диди Димова, която има училище за родители. Препоръчвам на всички да използват подобни услуги. Това помага директно да поемеш опита на професионалисти, за да може нещата да се случват лесно, спокойно и красиво.

- Правя всичко от кеф и любопитство - сменям памперси, нахраня я и я гушкам.

- Родителите на Диана помагат повече, защото моите прекарват по-голямата част от годината извън София, където имат голяма градина и селско стопанство. Така че те компенсират през зимата със запаси от истински продукти, отгледани високо в планината.

- Била е известно време на подиума, но явно не й е допаднало на 100%. Избягва медийното присъствие и за момента не иска да й се навлиза в личното пространство. Завършила е интериорен дизайн. Малко след като роди, се дипломира. Докато беше бременна, си готвеше дипломната работа. Изкара книжка, докато беше в 6-7 месец. Сега подкарва по малко колата. Бойна е. Днес я возих на мотора. Бързо се възстановява и скача в екшън.

- За момента това не стои на дневен ред и не е стояло. Най-красивото нещо ни се случи. Не съм против брака, но не сме и заключени в балканското разбиране, когато се появи дете, да се ожениш.

- И майка ми, и баща ми обичат природата и планината. И двамата са спортни натури, майка ми дори е била спортист. Но истината е, че тръгнах почти крайно в авантюристичните забежки. Аз щях да бъда доста по-екстремен, ако не беше тази толкова силна любов към родителите, заради които се прибрах в България. В противен случай този дух щеше да ме засели в Индонезийския архипелаг. Нямаше да се върна не само в България, но и в Европа. Още 12-13-годишен всеки уикенд с приятели ходихме на палатка, правихме пътешествия с велосипеди. Впоследствие възможността да пътувам като музикант по отдалечени места донесе още по-силната тръпка. Винаги когато съм бил някъде, съм имал силното желание моментално да напусна цивилизацията и да се потопя сред местните, сред природата, джунглата. В Индонезия се обличах с най-парцаливите и мръсни дрехи и се качвах на метрото, влака, автобуса или наемах мотор и правех пътешествия през джунглата. Много пъти съм бил и сам.

- Да, ако не спазваш местните правила, закони, обичаи и неписан морал. Веднъж ме нападнаха доста агресивни местни младежи в Индонезия. Излязох от ситуацията с комбинация от обратна агресия и отстъпване. Но на различните места е различно. Някой път е по-добре да си смирен. В Бали бяхме цял екип музиканти и за един ден се разминахме с бомбите там. Взривовете бяха в два клуба за чужденци, през които бяхме минали и ние по-рано. Когато си авантюрист обаче, последното, което мислиш, е "Ако ми се случи нещо!". В крайна сметка не съм сигурен, че искам да живея подреден живот, защото е само един.

- Да. Бил съм три пъти - 2001-а, 2004-а и 2005-а. Макар че като бях 1996-а в Гренландия си мислех, че това е моето място, въпреки минусовите температури и ледовете. Когато бях в Оман през 2000 г., години по-късно, в пустинята на 50 градуса жега, също много ми хареса и не исках да се прибирам в Холандия. Лесно се адаптирам към климата. Като хамелеон съм. Първата седмица ми е малко тежко от жегата например, но после се чувствам като у дома си.

- Какви лица на света си запечатал в главата си?

- В Гренландия например си позволих да отида в бар, който не се препоръчваше за чужденци, защото местните бяха агресивни към бледоликите. Но аз като по-смугъл, дългокос и брадясал се вписах. С някои от тях дори се сприятелих. Видях типични лица с неандерталски форми на черепа, с много първично държание. Леко се напиват, след което може да ти счупят кокалите от силна братска прегръдка, защото нямат онези европейски маниери. Индонезия е място на крайностите. В Бали един собственик на малък оазис от бунгала на брега на морето приличаше на Сандокан. В Оман жените бяха с бели фереджета и златни маски, заключени отдолу, за да не може някой, ако вдигне фереджето, да им види лицата. И това се случва 2000 година.

- Опознавайки толкова религии, ти в кой Бог вярваш?

- Вярвам силно в Господ, в неговия дух и неговата сила. Не го ограничавам с име. Дали е Христос или Аллах - всички говорят за едно и също. По-важна е вярата. Тя спасява, изцелява и не трябва да се обръщаме към Бог само когато сме в беда.

- Борис Карадимчев с детски хор "Пим-пам", с който бяха първите ми професионални изяви. Добри Палиев - гуруто на българската школа за ударни инструменти. Работата ми с Момчил Колев, Живко Петров, с който две години имахме обща група и свирихме и в чужбина. Определено престоят в Холандия. Музикантите и продуцентите, с които работих, ме научиха, че не е важното да записваш в скъпо студио, а е важен човешкият ресурс. Венецуелецът Херардо Гонзалес, един от най-добрите перкусионисти в света, с който имах щастието да работя няколко години. Най-близкият ми приятел в Холандия беше българин - пианистът Мартин Денев. С него правехме индонезииските турнета. Той също остави сериозна следа в мен. И до ден днешен Мартин странства, а преди няколко месеца се премести да живее на остров Бали. Все пак той изпълни и моята мечта и се чувствам сякаш аз съм го направил. Мартин пък е много щастлив, че съм татко.

Човекът, от който днес се уча много, е и Лили Иванова. Попивам професионализма й. Хората няма нужда да гледат в личния живот на Лили, а да чуят посланието й. Нина Николина пък ме преведе през променената поп сцена, когато се завърнах 2006-а. Помогна ми да не си строша главата още в началото.

- Защо летуваш още на български къмпинг, а не в чистите и уредени гръцки?

- Не съм в Гърция по две причини - приятелите ми са тук и ми е доста далеко от родното Черноморие, където имам концерти през лятото. Но ситуацията с къмпингите в България не е приятна. Моите наблюдения са, че от тях се печели много добре, без да се инвестира нищо в продължение на много години. Изчислявали сме с приятели, че приходите на сезон са поне между 200 и 600 хил. лева. Учудвам се, че българските бизнесмени не направиха едно по-сериозно проучване, за да установят, че печалбите от къмпинга са много по-големи и лесни, а се хвърлиха да строят хотели, които изискват много по-скъпа поддръжка и голяма първоначална инвестиция. В Испания, за да върнат туристите, разрушиха всичкия бетон по крайбрежието си.