Заради новите насоки по тези поръчкови разстрели до дни се отварят папките със следствените дела за убийствата на Кочо Михайлов, Кирил Попов, Драгоми Илиев-Драшко и Никола Иванов-Бобъра.

7 февруари 2009 г. Двама мъже са приклекнали в храсталаци в софийския кв. Борово.Минава 21 ч и навън е тъмно, а облечените в черно "сенки" стоят неподвижно и гледат съсредоточено към пътя.

Щом "Фолксваген Лупо" намалява и спира, мъжете скачат с насочено оръжие. Те нямат търпение да изчакат мишената да излезе от колата, а откриват стрелба директно по немското возило. Под дъжда от куршуми попадат 22-годишният кокаинов дилър Кирил Попов и шофиращият колата негов приятел Илиян Манов. Попов издъхва на място, още преди да спре смъртоносната канонада.

Стрелците са професионалисти - изстреляли са почти всички куршуми от пистолети "Люгер" и "Макаров" в диаметър от десетина сантиметра, установяват по-късно експерти. Уменията на килърите вероятно спасяват 34-годишния Манов, който е ранен, но оцелява. Способностите на тези наемници обаче съвсем скоро лишават от живот друг столичанин.

Точно 60 дни по-късно отново в храсталаци, този път край търговски център в столичния кв. Света Троица, са приклекнали същите мъже в черно. Наемниците пак са се вторачили в пътя и дебнат пристигаща кола, но им се налага да чакат много по-дълго - крият се повече от 2 часа. Около 23,30 ч. със светещи фарове по шосето се задава джип БМВ Х5, колата намалява и с две резки маневри паркира пред близко казино.

Приклекналите мъже като по команда се изправят и в ръцете им проблясват пистолети. Този път изчакват мишената да слезе и да се отдалечи от колата. Видели са, че наоколо има камери и не искат да бъдат записани. В това време от джипа слиза Кочо Михайлов и се насочва съвсем спокойно към близкия блок 298 А. Едрият мъж обаче не успява да стигне до входа.

Проехтяват два изстрела, които го повалят на земята и са смъртоносни за 34-годишния изнудвач, издигнал се до нарколейтенант. Килърите обаче трябва да са сигурни, че се умъртвили огромния мъжага, и изстрелват още 30 патрона в тялото на Кочо, като го пряват буквално на решето, припомнят си полицаи.

Почеркът на двете убийства е почти идентичен, но още един факт свързва Кочо Дебелия и Кирил Попов - те били сред доверените хора на арестувания преди дни в Дубай наш наркобос Христофорос Аманатидис-Таки.

Ключов свидетел дал нова много ценна оперативна информация, която може доведе до разкриването на разстрелите на двамата лейтенанти на Таки, топ автокрадец и наркодилър. Заради новите насоки по тези поръчкови разстрели до дни се отварят папките със следствените дела за убийствата на Кочо Михайлов, Кирил Попов, Драгоми Илиев-Драшко и Никола Иванов-Бобъра. Кочо Дебелия и Попов бяха разстреляни през 2009 г., като двете покушения и до момента не са разкрити. Известният столичен автокрадец Дражко и нарколейтенантът Бобъра пък бяха екзекутирани през 2006 г.

Новото разследване на тези поръчкови убийства ще се прави от спецзвеното, което вече повече от година отваря т.нар.  Студени досиета - стари неразкрити поръчкови убийства, извършени в периода от 2001 до 2010 г. Работната група се ръководи от шефа на отдел "Убийства" в Криминална полиция главен инспектор Михаил Наумов, а в нея влизат 11 от най-добрите криминалисти в МВР. 

До момента спецекипът вече е прегледал и анализирал екзекуциите на радиоводещия Боби Цанков, легендарния касоразбивач Йордан Цонков-Джиджи и собственика на "Софийска баница" Александър Занев. По тези случаи има разпитани свидетели и се очаквало прокуратурата да вземе решение как да се продължи разследването по тях.

Именно докато работят по първите студени досиета обаче, разследващите се натъкват на много интересна оперативна информация, потвърдена от свидетел и информатор на МВР от подземния свят. Тези данни ги доближават до разкриването на разстрелите на аверите на Таки - Михайлов и Попов.
Кочо Михайлов до смъртта си е сред известните имена в подземния свят на София. Той започва "кариерата си" с грабежи и изнудване, като два пъти е бил осъждан за рекет и данъчни измами - през 1998 и 2006 г.

В последните години преди смъртта си обаче Михайлов, известен с прякорите си Дебелия, Боксьора и Циганина, печели доверието на стария си приятел Таки и става един от основните нарколейтенанти на Аманатидис в София. По оперативни данни тогава Михайлов държи едно от големите наркодепа в кв. Света Троица. 
По същото време 22-годишният Кирил Попов пък успява да се издигне до квартален разпределител на кокаин в мрежата на българина с гръцки произход.

Попов става любимец на Таки на автомобилните състезания, в които 22-годишният младеж участва, тръдят негови близки. Това била и причината Аманатидис да се реши да се довери на толкова млад дилър, да се издигне над уличното ниво. Изчезването на Таки от България обаче подписва смъртните присъди на двамата лейтенанти, смятат полицаи.

Христофорос напуска страната, след като разбира, че ще бъде арестуван заедно с ударната си бригада. Разследването срещу бандата на Аманатидис започва, след като двама от участниците в наркомрежата стават жертва на саморазправа и се оплакват в полицията. Единият бил касиер и работел за "Фирмата" близо 6 г. Свидетели разказват, че за 5-6 г. в наркомрежата работели над 300 души. Щом усеща, че МВР затяга примката около него, Таки се изпарява.

Според разследващите Аманатидис напуска България през аерогара София. Последното му излизане оттам е регистрирано към края на 2008 г. с полет за Атина. Полицаи обаче твърдят, че Таки се е върнал и после е избягал отново, след като бил предупреден, че му готвят арест в началото на 2009 г. Точно в средата на януари се смята, че са наети и физическите  убийци на Попов и Михайлов.  От близки до тази наркоорганизация по-късно изтичат две успоредни версии за мотивите за двете убийства.

 Част от информаторите на полицията твърдят, че двамата дилъри са убити от конкурентна наркобанда, за да се завземат териториите на Таки. Други близки до Аманитидис пък излезли с теорията, че Таки е поискал екзекуцията им, защото се усъмнил, че може да свидетелстват срещу него. Все още криминалисти пазят в тайна обаче каква е следата, която осветлява едновременно убийствата на хората на Таки и екзекуциите 3 години по-рано на известния автокрадец Драгомир Илиев-Драшко и друг наркоорганизатор на средно ниво в София - Никола Иванов-Бобъра.

28-годишният Драгомир Илиев е известен майстор в отмъкването на лимузини, като дълги години работи за Маргините, сочат данни на МВР.  Докато оглавява ударна бригада на СИК, Илиев е арестуван повече от 20 пъти, но така и не е осъден по нито едно от делата. През 2002 година избухва бомба, поставена в стая на апартамента му в кв. Витоша, а 7 месеца по-късно наказателна бригада го отвлича, чупи ръцете и краката му и реже част от ухото му. Разследващи коментират, че това са наказания са използвани само срещу участници в наркобанди, така че вероятно по това време Драшко опитва да се включи в продажбата на дрога.

Така и не е изяснено дали Маргините гонят Драшко и поръчват двата атентата срещу него за наказание, или самият автокрадец се отдръпва от тях след инцидентите. Полицаи предполагат, че именно след отделянето на Драшко от братята Маринови той може да се е присъединява към групировката на Таки и Къро, които по това време набират сила. 

4 години по късно, докато говори с приятелката си край автосервиз на ъгъла на столичните ул. "Костенски водопад" и "Тодор Каблешков", край тях преминава черно ауди, в което се возят двама маскирани. Немското возило заковава спирачки край Драшко, и човекът до шофьора стреля 5 пъти в главата на апаша. Илиев вижда в последния момент екзекуторите си и прави опит да побегне, но
два от изстрелите пробиват черепа му и той пада в предсмъртна агония. 

Веднага след убийството му на 28 август 2006 година гръмна скандал в прокуратурата, защото се разбра, че Драшко е имал десетки висящи дела, които странно са бавени през годините. По-късно неофициално се коментира, че автокрадецът всъщност бил информатор на полицията и това бил мотивът да бъде ликвидира.
2 месеца след убийството на Драшко с девет куршума е разстрелян и наркобосът от средно ниво Никола Иванов-Бобъра, чиято кариера в подземния свят изцяло е била с ресор наркоразпространение. Единственото, което се променя за Бобъра през годините, е смяната на шефовете му, за които организира продажбата на дрога. Криминалисти смятат, че именно смяната на началниците праща пред дома на Бобъра стрелци с автомати, които го надупчват на 9 места.
В началото на кариерата си Никола и брат му Виктор-Грудката са част от наркобандата на Антон Милтенов-Клюна.

По това време Бобъра преживява два атентата. В първия случай в началото на 2004 г. бомба взривява дома на двамата братя, като криминалисти имат данни, че атентатът с 400 гр тротил е поръчан от Златомир Иванов-Златко Баретата. Година по-късно двойно количество тротил избухва до бронирания джип на Бобъра и ранява него и двамата му гардове. Тогава полицаи подозират, че атентатът отново е поръчан от бившата барета. Причината според МВР е, че Никола Иванов и брат му за кратко се отчитат на Златко Баретата, но после отказват да работят за него
Смята се, че по това време Бобъра и Грудката са потърсили контакт с организацията, контролирана от Таки.

Така отново сянката на Аманатидис надвисва и край разстрела на Бобъра. В близките месеци ще се разбере дали новата следа ще разкрие четирите поръчкови убийства и дали тези данни нямат връзка и с ареста на Таки и очакваното му екстрадиране в България.