БургасУтре направи подборка на най-оригиналните проблясъци от изпитите на седмокласниците и зрелосниците тази година.

Особена промисъл и оригиналност белязаха матурите и изпита на седмокласниците тази година. Челните места в класацията на бисерите безспорно заеха вече свръхпопулярната "кодка" и бабата, облечена в "суитчър". Сред тях обаче има още много интересни моменти, които БургасУтре реши да събере на едно място. 

Интерес предизвиква новият вид граматическа конструкция - нещо средно между пълен и кратък член, която сътвориха зрелостниците от випуск 2012. Явно членуването доста изтормозва завършващите и те решиха радикално да го съкратят на простичкото –Ъ в края на думата.

Проверяващите обясниха, че за първи път тази година срещат деца, които завършват дума с -ъ, например "блокъ", "камъкъ".

Това всъщност е краткият член, но вместо „а” се изписва „ъ”. При пълния член също има нововъведения, установиха филолозите. Той вече се изписва -ат - човекат, което навярно е резултат от дългогодишна употреба на латиница в мрежата.

Изобщо интернет термините са доста популярни тази година. "Блогове" вместо "блокове" изобилстват в текстовете на кандидат-гимназистите.

Децата трябваше да преразказват разказа на Деян Енев "Бабата, която хранеше котките". Задачата роди незабравими проблясъци. Потресени проверяващи се натъкнали на твърдението, че дърветата в творбата „пораснали през Средновековието“. Според автора обаче това се случило преди 50 години.

В някои от текстовете си децата са описали главната героиня като "експерт по коткология". По друг от въпросите в теста, където трябвало да определят какво означава "Спеше манастирът, глух и пустинен" един от седмокласниците обяснил, че "Манастирът е заспал, но не е умрял". Друг пък заявил, че светата обител е спокойна, защото е охранявана с уебкамери. Според трети път „манастирът бил изпразнен и лампите угаснали“.

Най-честата грешка е родът, в който седмокласниците са преразказвали. Героят в текста, който разговаря с бабата, е мъж, но на учениците бил пуснат запис, на който разказът е четен от жена.
Затова и повечето хлапета са се объркали и са преразказвали в женски род.

Игуменът от Вазовия разказ „Една българка“ - отец Евтимий пък се превърна в Патриарх Евтимий в тестовете на някои седмокласници. 

Още по-свежи попадения има в работите на зрелостниците. Според абитуриентите тази година „няма нищо по-важно от парите“. Като основното, за което те служат е „да имаш хубави жени“.

Тези проблясъци са резултат от задълбочена мисъл върху задача в матурата по български език и литература, където учениците трябва да формулират собствена теза в няколко изречения по една от темите „Ролята на парите в нашия живот“ или „Парите и държавата“.

Според завършващи „Парите са при Бате Бойко“ или „парите в държавата намаляват заради Маргините“.

Old but gold или казано по-просто Стари, но златни :)

И за да е пълна програмата сме събрали и някои от най-добрите ретро изцепки от писмените работи на зрелостниците.

Матури 2011

Стихотворението „Книгите” на Атанас Далчев роди едни от незабравимите кандидатстудентски изцепки:

Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.

Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.

Книгите са прозорец към света, но не са врата.

Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин -както млади, така и стари. 

Благодаря на Кирил и Методий, че са създали азбуката, за да мога днес да чета книги.

В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете. 

Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията - с писане и четене явно не става. 

Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.

Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.

Далчев вместо да чете по цял ден, можеше да закуси, да почете малко, след това да излезе навън да се види с приятели.

Далчев е дияволист (вместо диаболист), ерузист (вместо ерудит), вещник (пише за вещите)

Матури 2010

Левски прилича на работник на нива. Той върви, а зад него жълтее семето.

Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е канализацията му за светец.

Словото има голяма сила. Ако не беше то, може би никога нямаше да надвием над другите биологични видове.

Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса по местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди.

Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.

Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва.

Последният работодател на Иван Вазов му казал да стане поп или композитор. Казал му да си ходи в България, че там имало повече работа за него.

Иван Вазов е от следосвобожденските творци, който си има свой собствен очерк. Той е голям родолюбец и антипод.

Вазов започва одата "Левски" с времетраене "9 годин", което показва колко време му е отнело, за да напише одата.

В чужбина Вазов се запознава с произведенията на известни чуждестранни автори (Юго, Хамлет).

Иван Вазов поставя одата "Левски" пред всички други революционери. В одата героят е изразен все едно като че ли е герой от Гръцката митология: безстрашен, безсмъртен, доколкото си спомням.

Левски е един своеобразен маргинал.

Апостолът привиква към работа в екип.

Чрез словото си Левски се опитва да натрапи идеята си. Той е зъл предводител. 

За родината Левски умира дори разпънат на кръста.