Когато е топло, тялото се поти и сърцето трябва да върши повече работа и поставя в риск хората със сърдечно-съдови заболявания

Жегата е един от най-опасните агресори за сърцето. Затова пациентите със сърдечно-съдови заболявания трябва да вземат сериозни мерки, ако искат да понижат риска от сърдечен удар в горещините.

Това заяви пред "Труд" проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в столичната университетска болница "Св. Екатерина". Тя бе категорична, че жегите са много тежки за преживяване, особено ако са съпроводени с висока влажност. Какво се случва с организма в такова време?

Един от начините тялото да поддържа стабилна вътрешната си температура, е да се поти. Така то се охлажда. За да става обаче това по-ефикасно, съдовете на кожата се "отварят", съответно сърцето трябва да изпомпва повече кръв, за да може да ги изхранва, и първият резултат от това явление е ускоряването на пулса. По този начин сърцето трябва да върши повече работа и поставя в риск хората със сърдечно-съдови заболявания. Защото при тях жизненоважният орган не може да отговори на повишените изисквания.

Още нещо: ако хипертоникът взема няколко медикамента, възможно е в жегите кръвното му да падне. "Затова в тези дни препоръчвам пациентът да се посъветва с лекуващия го кардиолог, който евентуално да наложи намаляване на дозата на лекарствата", каза проф. Джоргова. Болните, които пък приемат бетаблокери, да знаят, че те забавят пулса и не винаги дават възможност на тялото да се охлажда чрез изпотяване, тъй като не се ускорява сърдечната дейност. Тези хора изпадат в риск от прегряване. А неговите признаци са: кожата става червена и суха, стига се до крампи, главоболие. Ако не се вземат мерки, проблемът прераства в топлинен удар (издават го симптоми като главоболие и колапс). Не на последно място в жегата губим много течности, кръвта се сгъстява и се създават условия за образуването на тромби.

"Освен консултация с кардиолога препоръчвам на пациентите със сърдечно-съдови заболявания, както и на всички останали, да избягват излизане в горещия интервал между 11 и 18 ч. Да се разхождат по хладно, да носят леки дрехи от естествени материи като памук, а на главата - шапка", изброи професорката. Тя съветва също да се пият повече течности. Минимумът да е 1,5-2 литра вода, но да се включват и солени напитки, като един айрян например, защото с потта се губят много соли. Но не всички течности да са солени, защото пък това не е добре за сърдечно-болните. Колкото и странно да е, за тях студеното време е по-опасно, затова и инфарктите през зимата са повече. Обяснението: при ниските температури съдовете се "свиват" и на сърцето му е по-трудно да изпомпва кръвта срещу повишеното налягане в тях.

Недобро решение е течностите, които се приемат в жегите, да бъдат бира или алкохол, тъй като дехидратират организма. А газираните пък допълнително натоварват сърцето.
Проф. Джоргова съобщи стряскаща статистика, която за пореден път доказва, че стресът убива сърцето. "В понеделниците инфарктите са с 14% повече, отколкото в неделя. Наблюдението се потвърждава и в практиката ни в "Св. Екатерина". А ако трябва да сравняваме останалите дни от седмицата с уикенда, разлика също има и тя е с около 4-6%", отбеляза проф. Джоргова.

Симптомите на инфаркта, които трябва да се знаят както от сърдечно-болните, така и от техните близки, са: силна болка зад гръдната кост; често тя е придружена с прилошаване, гадене; може да се разпространи към гърба, плешките и т.н. "Възможно е обаче болката при сърдечния удар да бъде атипична, особено при жените, възрастните и диабетиците - т.е. може да е по-слаба, да е само в предмишниците или в долната челюст, дори в долната част на корема, затова се сбърква с "обадил" се гастрит или язва", уточни проф. Джоргова.

Основното съвременно лечение на инфаркта е т.нар. коронарна дилатация, която представлява механично отваряне на запушения съд с поставяне на вътресъдова протеза - познатия стент. Спасението се извършва само в инвазивните клиники и с него смъртността падна 3 пъти. "Откакто у нас има лесен достъп до инвазивна лаборатория, смъртността при прилагане на методиката е 5%, а при късно пристигнал инфаркт, при който вече лечението е традиционното, е 17%", каза проф. Джоргова.
Къде да отиде пациентът с инфаркт? "Особено след стартирането на проекта "Стент за живот" през 2008 г., в България вече съществува много добре развита мрежа от инвазивни лаборатории. Има ги и в отдалечени места като Кърджали, Благоевград, Сандански, Добрич и т.н.", каза професорката. И продължи: "Важното е хората да знаят, че трябва да бъдат откарани в най-близката инвазивна лаборатория, а не примерно от Сандански да се возят в Плевен. Защото това води до риск от смърт!" За съжаление това правило не винаги се спазва.

Старт на модерни терапии от "Св. Екатерина"

Всички нови методи на лечение в инвазивната кардиология през последните години тръгват от "Св. Екатерина", която е и школа за кадрите от тази важна специалност. Това съобщиха от столичната университетска болница.

Модерните клапи, които се използват в лечебното заведение, се смятат за революция в инвазивната кардиология. Те се поставят при стеснение на аортна клапа, което възниква заради възрастови промени, а от догодина ще се имплантират и при недостатъчност на митралната клапа (най-често при исхемична болест на сърцето). "От тази година благодарение на усилията на ръководството на "Св. Екатерина" здравната каса ще плати за 7 модерни клапни протези, поставяни чрез инвазивни методики. Надяваме се от догодина да са повече, тъй като годишната нужда е за около 50 пациенти", казаха още лекари.

Клапите се поставят без операция и разрязване на гръдния кош. Алтернатива е много малкият разрез от 3-4 см, ако вените на краката и ръцете не позволяват да се приложи първият начин.