Десетилетия наред учeхме, че имало българин, който едва ли не срутил нацистката идеология. Делото му се врязва дълбоко в паметта на признателните поколения, а борческият му живот - пример за млади и стари. Каква оценка можем да дадем на живота и политическата дейност на Георги Димитров? Отговорът е ясен и еднозначен. 

В понеделник тържествено отбелязахме 130-ата годишнина на "героя от Лайпциг" Георги Димитров. Или поне така разбрахме от вездесъщите телевизии и вестници, диктуващи дневния ред в Родината.

Доколко е герой и доколко от Лайпциг е друга тема. Нещо като Великата октомврийска социалистическа революция – нито е велика, нито е през октомври, не е социалистическа и не е революция. Ама нейсе. Мънкането, с което ни беше поднесена новината за "епохалната годишнина" поразително прилича на несвързаните обяснения на пишман подпвалвача – Ван дер Любе. Чухме само, че се почитала паметта на някакъв герой. Може би на онзи, който хвърли страната в гражданска война с безумието през септември 1923 г. Което всъщност по негови думи не постига нужния резултат, защото цитирам "не действахме като истински болшевики".  Трябвало да се постараят повече. Нещо като прочутия виц: Ленин казва на Сталин – "Зле ми е, батенка, ще умра". Сталин: "Ами завещайте ми Партията!", Ленин: "Страхувам се, че хората няма да тръгнат след теб". Сталин: "Тези, които искат ще тръгнат след мен, другите след Вас".

Такава именно съдба предвиждаха за изстрадалите си сънародници архитектите на "Световната революция" или както са описани в комунистическите буквари – "професионални революционери". А защо са професионални, много просто – защото са на заплата в Москва. И постигнаха целта си. Избиха без съд и присъда цвета на българската нация, забраниха всяка проява на инакомислие, наложиха ред и строй на щиковете на съветския окупатор.

Тези медии, които нарекоха Димитров "герой", до вчера разтревожено тръбяха за недопустимото отношение към българския посланик в Скопие. А не се и замислиха, че горепосоченият герой принуди населението в днешната Благоевградска област да се самоопредели като част от македонския етнос (каквото и да означава това). Късата историческа памет или дори липсата на такава е патент на субектите, населяващи тези кръстопътни 111 000 квадратни километра. Вдигаме вой до небесатa на какви царе и канове сме наследници, но в други моменти имаме поразителния навик да мълчим оглушително.

Герой бил, защото се карал с Гьоринг и станал знаме на антифашистката съпротива. Така четем днес. Знаме може да е, ама антифашизъм - едва ли. Защото фашизъм е имало само в Италия на Мусолини. Онова другото е националсоциализъм. Факт, който дълги години беше премълчаван заради етимологическата и теоретична прилика с милия ни социализъм, комунизъм или както и да го наричаме. Друг е въпросът, че малко или много не е имал друг избор. В противен случай щеше да го сполети съдбата на Благой Попов и Васил Танев - имена, които не говорят нищо на 90% от широката аудитория.

Герой бил Димитров, защото се опълчил на античовешката идеология, на потъпкването на демокрацията и основните граждански права и свободи. А какъв режим наложи у нас след пристигането си в България като официален представител на "сипаничавия от Гори"? Дълбоко хуманен, пропит с любов, мир и разбирателство. "Да, ама не", би казал легендарният Петко Бочаров.

И днес партията, чиито лидер е президент на ПЕС организира кръгли маси, отдаващи почит и преклонение пред делото на Димитров. С участието на най-знаковите й лица – Пирински, Петков... Че и приемат декларации срещу зараждането на фашизма. Малко закъсняха – последното "зараждане" на фашизма се случи на един мач между Лацио и Рома, когато Паоло ди Канио поздрави агитката на римските "орли" с характерен поздрав. След което получи поздравителна телеграма от внучката на Мусолини.

Какъв фашизъм вирее в главите на другарите от "Позитаник" не е ясно. Но е ясно, че пак ще размахват плашила, за да сплотят, предизборно, белокосите ветерани от героични борби срещу мандраджии из села и паланки.

А дали Димитров е герой или не – думата има онази "стара куртизанка" – историята. Защото човек ако знае откъде идва, знае и накъде отива.