Златната зора на фашизма в Гърция

Архив Пловдив

21-06-2012, 05:37

Автор:

Петя Паликрушева

Всичко от Автора

Електоралният възход на “Златна зора” изненада страната

Фашистите се появиха и размножиха в Гърция, но не веднага, не и изведнъж – идеите им проникваха в общественото съзнание постепенно. Електоралният възход на “Златна зора” изненада Гърция, пише "The Guardian"

В продължение на няколко месеца организацията измина пътя от пълната нула и неизвестност до популярност, която набра почти 7 % от гласовете в хода на изборите. Тя съхрани тези проценти през юнските избори, когато избирателите бяха напълно информирани за неонацисткия характер на партията. Гласовете на изборите се разпределят равномерно както по географски, така и по полов признак. Партията има напълно определена социална база – малките собственици, безработните, представителите на полицията, а дори и криминално проявени лица.

Откъде се появи “Златна зора”?

Чисто национално явление ли е или служи като предвестник на общоевропейска тенденция? Могат ли аналогични партии да засилят позициите си и в други обществени, икономически изтерзани от кризата държави?

Не е сериозно да се опитваме да обясним явлението с някакви “национални характеристики”. Радикално десните идеи проникнаха в общественото съзнание постепенно и само за последните 20 години получиха широко разпространение.

След тежките антикризисни мерки, въведени в страната, гръцкият народ се почувства унижен и притиснат. И накрая, когато кризата унищожи обичайната привлекателност на десните партии, много избиратели се обърнаха към тези, които открито признаваха това, за което традиционните политици само намекваха.

“Златна зора” се появи на изборите през ноември 2011 г., когато всички десни сили участваха в правителство на банкера Лукас Пападемос. Партията демонстрира антисистемен имидж, но целите й и практическата й дейност бяха в пълна хармония с влиятелните гръцки институции. Така например имигрантите бяха демонизирани от самата държава – интернираха ги, правата им не се спазваха. Чиновниците не успяваха да приведат в действие протекционистко трудово законодателство. Полицията и съда не закачаха фашистите, защото за целта беше нужен действащ закон, който трябваше да бъде малко или много адекватен. Гръцката държава така и не санкционира за расистки нападения, за антисемитизъм и разпространение на ненавист – все отличителни знаци на “Златна зора”.

Фашизмът дължи много и на средствата за масова информация. Гръцките телевизионни канали, които не се регулират  от държавата, и които са собственост на няколко местни величия, десетилетия култивираха шовинизъм, расизъм, пренебрежително отношение към жените и ненавист към имигрантите. Сега по инерция излъчват кадри със “Златна зора” – все едно последните са нормални хора, излагайки на показ по-светлата им страна и дори ги превръщат в икони, в телевизионни звезди.

Най-голяма тревога предизвиква обаче лекотата, с която консерваторите оправдават действията на фашистите. Много десни приветстваха скорошното нападение на депутата от “Златна зора” Илиас Касидиарис на две жени-депутатки от левите сили, които бяха излъчени пряко от националната телевизия. Кадрите дори помогнаха на фашистите да наберат повече гласове. Един от ръководителите на “Нова демокрация” заяви, че неговата партия и “Златна зора” са “братски организации”. Но и това не предизвика никаква критика от страна на колегите му. Привилегированите слоеве на обществото и традиционните политици все по-често се вглеждат в култивирането на масовото фашистко движение като напълно закономерен отговор на настъплението на левите сили. А в условията на обществени бунтове и рухването на икономиката, това може да има взривоопасни последствия.

През годините левите сили в Гърция недооцениха заплахата, надявайки се, че тя ще се изпари от само себе си. У ръководството на левите сили и до ден днешен липсва стратегия за противодействие срещу разпространението на фашизма.

Цялата надежда сега е в реакцията на гражданското общество. В последните седмици в много места възникнаха местни антифашистки организации, които не се ползват с почти никаква подкрепа от страна на лявото ръководство. Големите градове на Гърция бяха потресени от масовите антифашистки митинги, сплотили хиляди и хиляди хора. Започнаха да се чуват дори разговори за групи по самоотбрана от страна на местни жители и имигранти, които ще се борят с фашистите на улицата, гарантирайки на населението безопасност, която държавата днес гарантира само на шепа хора.

Аналитиците предсказват възход на фашистите в Гърция, където днес доминира европейската тройка. Факторите, способстващи за подобно засилване на ултрадесните сили в Гърция, съществуват и в други държави. В страните от еврозоната, превърнали се в жертви на дълговата криза, фашизмът отново се изправя на крака. Неговата динамика е по-слаба от 1930-те години, но той отново е опасен. Канцлерът на Германия Ангела Меркал успя в това, което не се отдаде дори на Хитлер: тя създаде в Гърция нацистка партия. В другите страни за подобни дела ще се нужни далеч по-малко усилия.

Дефлационната икономическа политика в съчетание с държавната търпимост към действията на фашистите, симпатизиращите им медии, десните, които се нуждаят от съюзници на улицата, и дремещите леви – това е готовата рецепта за катастрофата в Гърция.