Детските расистки книги не са само дъра-бъра

Когато един канадски журналист четял на сина си “Астерикс”, момчето го прекъснало и задало въпроса: “Татко, защо пиратите имат горила?”

Всъщност това не била горила, а чернокож роб, нарисуван като горила, защото комиксите за Астерикс имат много достойнства, но прогресивна мисъл определено липсва, пише в. "Slate.fr".

По-късно журналистът публикува в The New York Times статия за следното: как да четем на децата расистки книги.

Понякога издателите и библиотекарите сортират произведенията. А в някои случаи книгите дори се пренаписват. Това например се случва с приказната повест “Чарли и шоколадовата фабрика” от Роалд Дал. Във версията от 1964 г. умпа-лумпа – това са хора от африканското племе, които са представени като роби на Уили Уонк. Във второто издание от 1971 г. те вече не са пигмеи от Африка, а някакви си хора от “Умпландия” в Тихия океан.

Размити стереотипи

Когато стереотипите са прозрачни, както например в мултисериала “Бабар”, това не е твърде сериозна пречка, защото на детето може да се обясни какво се случва, в какво се обобществява стереотипа. Лошото е, че стереотипите могат да бъдат и размити, например Джа-Джа Бинкс от “Звездни войни” – може би е расистка карикатура, но все пак е расистка. В този случай всичко се усложнява, пише журналистът в The New York Times.

Освен това, стереотипите – “това е нещото, което децата очакват от историята, което, по всяка вероятност, е свързано и с нашите очаквания от подобни истории: свързано е с опрощението”.

“Кой разбира последствията от тях, кой осъзнава, че стереотипите съществуват? Може ли да ни се опрости възприятието след въздействието на тези стереотипи от най-ранна възраст?”

Лаура Ингалс и индианците

Макар децата да обичат опрощението, тази любов може да изхвърчи в небитието, когато тя е расистка. През 2009 г. журналистка от The Guardian също задава въпроси за книгите на 9-годишната й дъщеря и стереотипите, с които тя би могла да се сблъска в класическите произведения. Например, да разгледаме книгата “Къща в прерията”, в която често звучи фразата “Добрият индианец е мъртвият индианец”, а семейството на Лаура Ингалс иска да колонизира цялата прерия и да изгони индианците. Презиращата расизма млада читателка възкликнала: “Ненавеждам семейството на Лаунра!” и захвърлила книгата.

Ако възрастните сами четат на децата подобни книги или обсъждат с тях прочетеното, те им помагат да се ориентират в това как работят стереотипите, за да разберат проблема с расизма. Подобни книги дават на родителите възможност не само да обяснят на децата защо в тази или онази епоха се говори, че индианците трябва да умрат, но и да се заключи, че подобни изявления са абсолютна тъпота. Всичко това е повод за диалог, за дълъг разговор с децата, смята журналистката от The Guardian.

Ако, разбира се, страните са настроени за диалог.

Журналистът от The New York Times решил, че в крайна сметка, на първо време няма да обсъжда с детето въпроса за изобразяването на горилите като чернокожи.

“Разбира се, искам да защитя сина си от подобни ужаси и да защитя самия себе си, но в същото време ми се струва, че по някакъв странен начин аз се опитвам да защитя и миналото. Срам ме е за човечеството, за неговите безсмислици. Не ми се иска да предавам света на възрастните на окончателния и безпристрастен съд на невинното дете. Защото ако го направя, ние, възрастните, ще трябва да се гръмнем от ужаса, който сами сме сътворили”.