Смятаме за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро - другите около нас. 

Българинът не е чак толкова нещастен, за колкото обича да се представя. Това е един от изводите от националното проучване, направено от Института за социални изследвания и маркетинг.

Смятаме за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро - другите около нас. 
Измерено количествено, щастието на българите е малко над златната среда - 5,57 по скалата от 0 до 10. За сравнение: най-щастливи са в Дания - 7,6, средната оценка за Европа е 6,44, а средната за света - 5,33.

Социоложката Мира Радева коментира, че в България не е прието да се демонстрира щастие. Повече от половината - 55% от анкетираните, казват, че предпочитат да не го показват. Причините са различни - защото хората не обичат да слушат за успехите на другите, от суеверие или за да не им завиждат. И още - повече от половината смятат, че се чувстват толкова щастливи, колкото другите българи, 11% се определят като по-щастливи, а 9% като по-нещастни.

Като най-щастливи (6,25) се определят младите хора между 18 и 35 г. с добро образование, живеещи в големи градове. Най-нещастни (4,40) са възрастните - над 55 г., нискообразовани хора в малките населени места. Любопитното е, че по този показател ситуацията в България е обратна на целия западен свят, където хората започват да се определят като все по-щастливи с напредване на годините.

Една трета от българите признават, че не правят нищо, за да се чувстват щастливи. 21% от хората отговарят, че за тях щастието е да прекарват време със семейството си, 18% се радват, като изкарват пари, 10% - като се забавляват с приятели.
Разбит е още един мит - за силната връзка между парите и щастието. Българинът асоциира щастието със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. В този ред. При младите щастието е любов, пълноценен сексуален живот и добро прекарване на свободното време. При възрастните - децата и семейството са на първо място, следвани от доходите.