Кризата в Европа продължава вече две години, подкопавайки икономическата дейност в ЕС

Кризата в Европа продължава вече две години, подкопавайки икономическата дейност в ЕС, пише "Le Monde".

Ако трябва да бъдем по-точни, днешната ситуация не трябва да се характеризира като валутна криза, защото нито една от европейските страни в еврозоната не се стреми да се избави от единната валута. Еворпейската централна банка също не дреме.

Причините за кризата се крият в спекулативните преобразувания в банковата система, която бе освободена от всякакво регулиране под натиска на Бил Клинтън и министъра на финансите на САЩ от 1995 до 1999 г. Роберт Рубин. Освен това, положението се сгърчи и в резултат на безотговорната бюджетна политика на няколко държави от еврозоната, които смятаха, че новата валута ще ги защити от всички несгоди.

Неотговорните, но активни действия на финансовите играчи, голяма част от които принадлежат към лобито на противниците на еврото и се стремят да се облажат от разпада на еврозоната, предизвикват смут и не дават възможност да се изстудят нажежените страсти. Едва се справихме с банковата криза в Испания и вече всички викат против италианските дългове.

В условията на подобно настъпление защитата не успя по подобаващ начин да заяви за себе си, и мълчанието й се обяснява с очевидния прелом: в еврозоната няма никаква организация, която би могла да я защити и да координира реакциите на членовете й. Невероятно, но е факт: втората световна валута няма никаква постоянна инстанция за координация на икономическата дейност на държавите, които употребяват еврото.

Разбира се, имаме Еврогрупа, която умело ръководи Жан-Клод Юнкер, но тя заключава дейността си само в периодични срещи с финансовите министри. На всички ни е ясно, че те не възглавяват държавите си, и че всички ключови решения се вземат от президентите и министър-председателите.

Разположените в Брюксел европейски институти, в частност – Еврокомисията, която не е реформирана от момента на разширяване на съюза, се опитват да повлияят на ситуацията, но с това само усложняват нещата, защото една трета от членовете на ЕС не използват еврото, а влиятелното малцинство се обявява против новите интеграционни процеси в Европа.

Излиза, че ситуацията е пределно прозрачна: държавите от еврозоната сами трябва да създадат инструменти за координация на бюджетната политика и постепенно да реализират на практика симетричните мерки за валутна и икономическа регулация.

Нужни са им инструменти, с помощта на които те да успеят да приемат решения за реализиране на необходимите мерки. Какви инструменти съществуват:

1. “Съвет на еврото” – т.е., регулярни събрания на държавните глави и правителствата от еврозоната. Най-разумно е провеждането на подобни събрания един път на месец. Там трябва да бъдат приети правила за председателство на съвета.

2. Назначаване на генерален секретар на еврозоната. По примера на това, каква роля играеше Робер Маржолен, виден деец, добър дипломат, специалист по икономика по времето на Организацията на европейско икономическо сътрудничество: става дума за високопоставен чиновник с неголяма група помощници, които да следят за въведените мерки, за тяхната реализация и да отчитат резултатите пред главното правителство. Решението за това може да бъде прието от правителствата на страните от еврозоната.

3. Контролът върху изпълнението на задълженията по държавното финансиране ще бъде осъществен на ниво “съвет на еврото”, в който ще заседават кредитори и длъжници. Това ще стане твърде сериозен задържащ фактор в сравнение с използваните административни системи и мерки.

В основата на този контрол трябва да лежи договореността между държавите от еврозоната, в която договореност ще бъдат включени някои от предложенията на Европарламента. В по-далечен план всичко това трябва да се ратифицира в националните парламенти.

Еврозоната до днес е самотна, което в голяма степен обяснява пълното й объркване. Лидерите на ЕС трябва да открият в себе си политическа воля и в най-кратки срокове да създадат организационна структура, която така не й достига.

В резултат на всичко това ние ще станем свидетели на възраждането на разширената регулация на пазарите. Което ще се превърне в сигнал за края на кризата на еврото.