В живота е важно да можеш да се изправиш след тежка загуба и да започнеш отначало, казва известният актьор пред Георги Тошев. 

След дългогодишна битка с алкохола и зависимост от наркотиците Гари Олдман днес спокойно говори за проблемите си. Той не се страхува да бъде откровен, защото смята, че само по този начин може да предпази тези, които все още не са посегнали към тях. Благодарение на силния си характер, подкрепата на майка му и близки приятели, Олдман отново се връща на снимачната площадка. Последните 5 години са изключително ползотворни за кариерата му, а участието в Soldier Spy му носи няколко филмови награди и номинация за Оскар.

- Кое беше по-трудно за вас – да започнете или да спрете алкохола?
- Разбира се, че да го спра. Баща ми е имал подобна зависимост. Моето поколение беше изцяло отдадено на зависимостите, особено хората на изкуството. Вярвахме, че по този начин променяме живота си. По-лесно се справяме с личните и професионални проблеми, ако щеш, по-добре изиграваме ролите, които ни дават. Това, разбира се е голяма заблуда. И колкото по-рано го разбереш, толкова по-голям шанс имаш да запазиш собственото си достойнство, да съхраниш семейството си, близките, кариерата си.

- Кога разбрахте, че трябва да спрете и да се вземете в ръце?
- Когато личните и професионалните проблеми оставаха без решение. Когато търсиш вината единствено и само в другите. Когато усетиш, че си на прага на провала. Или си го минал.  

- В живота сте имал връзка с едни от най-красивите жени, защо се разделяхте с тях?
- Виж, раздялата с някого е много личен въпрос. Сложни са човешките отношения. Те имат начало и край. Особено, когато са много, много лични. Не винаги аз съм напускал жената до мен. Случвало се е и обратното. И в това няма драма. Аз не съм лесен. Особено в онези години, когато прекалявах с всичко. (б.а. смее се).

- Какво не си позволявате в работата?
- Интересен въпрос... Знаеш ли, не съм се замислял... Може би не съм си позволявал да подведа хората, с които работя. Да обещая повече, отколкото мога да дам на момента. Това е важно. Много важно! Не само в професията, но и в личните отношения. Да не обещаваш повече, отколкото можеш да дадеш в момента.

- Винаги ли успявахте да бъдете толкова точен в работните си отношения?
- Не, разбира се! Но мисля за това. И в последните години не съм допускал грешки.

- Отново сте на върха. Снимате по няколко филма годишно. Работата ли е най-важната в живота ви днес?
- Важна е, да. Но не бих казал, че е всичко. Все повече мисля за отношенията си с хората, за най-близките. Всеки човек е наранил някого през годините. Особено най-близките. За мен е важно да поправя някои грешки. Други да не ги допусна. Сега съм по-балансиран човек. Имам жена до себе си, с която се чувствам добре. Децата са добре. Майките им - също. Това е важно. Работата е съществена част от живота ни, защото освен пари, с които си плащаш сметките, тя ти дава самочувствие, че се справяш с нови предизвикателства, че не си посредствен в това, което правиш. Но работата е временно удоволствие. Днес я имаш, утре - не. Минал съм и през това и знам, че инвестицията в хората около теб е по-важна от това да си много зает. С напредването на възрастта разбираш, че в живота има и други неща, които са ти важни. Здравето, близките, общуването с природата. Знаеш ли, аз открих природата по-късно. Преди години, когато бях млад, всичко беше купон, забава... Сега природата ми е важна, тихите места, умните разговори. Тишината.

- Има ли опасност сега, когато режисьорите ви преоткриха и си спомниха за вас, да започнете да играете само някакви странници или извратеняци?
- Виж, аз винаги съм играл странници! Може би лицето ми е такова! (б.а. смее се). Сериозно, винаги има такава опасност – да играеш почти едни и същи роли. Това е мода, а и днес кино се снима бързо, защото няма пари за разточителство, проби. Ако са те гледали в една роля и си се справил с нея, пак те канят за същото. Хубавото е, че отново мога да избирам в кой филм какво да изиграя. Защото съм имал периоди, в които ми е било важно да работя. На всяка цена. Тогава нямаш избор. Не казвам, че всичките ми филми са шедьоври, но съм сигурен, че има поне пет, които си струват!

- Кога ти става скучно в работата?
- Мисля, че не ми е било скучно до момента... Де да знам... Може би, когато хората, с които работя не знаят точно какво искат. Когато са неподготвени и се пилее времето на екипа. Киното е работа за концентрация. По време на снимки ти даваш най-доброто от себе си на момента. Това изисква всички да са настроени на една чистота. Не едни да дават 100 процента от себе си, а други - 25. Не е честно. И не се получава. Случвало ли ти се е например да гледаш филм, в който играят супер артисти, но нещо не се получава?

- Да, случвало ми се е.
- Да знаеш, че някой от екипа не е дал 100-те си процента – я сценариста, я режисьора, я продуцента... Затова, когато се случи един добър филм, всички имат заслуга за него. Дори асистентът на крана, дори хората от кетъринга, които ти носят кафето или сандвича. Защото тази атмосфера на единност се чувства. Усещаш, когато всички, които сте там, за да направите филма, сте на 100-процента в него. Просто ви е важен този филм, а не сте дошли, за да изкарате някой и друг долар.

- След толкова години в киното, какво разбра за себе си?
- Че ставам за тази работа, човече! (б.а. смее се). Разбрах, че е важно след тежка загуба да се изправиш и да продължиш. Да не се вайкаш, да не обвиняваш другите за неуспеха си. Да анализираш ситуацията си, твоето поведение в нея. Да махнеш с ръка и да си кажеш: "Сгреших, знам как да продължа!". Вярата е нещото, което движи хората. Представяш ли си колко зле щяхме да бъдем, ако не вярвахме, че утрешният ще е по-добър от днешния?