Останките от античната и средновековна стена, която в периода VІ-ХV в. е ограждала около 6 дка в североизточната част на днешния Ахтопол проследяват археолозите. 

Стратегическото и религиозно значение на Агатополис в средновековния свят проучват в момента археолозите край Ахтопол. Екипите имат амбицията да възстановят крепостната стена,

за която по време на научната работа е доказано, че е била разрушена не от земетресение, както дълги години се е твърдяло, а от османските нашествия. Това са показали проучванията на фрагментите на крепостната стена в южната част на полуострова.

В началото на юни започнаха проучвания на късноантичната и средновековна крепост Агатополис. Те са в рамките на проект „Виа Понтика” и имат за цел да бъдат проследени останките от античната и средновековна стена, която в периода VІ-ХV в. е ограждала площ от около 6 дка в североизточната част на днешния Ахтопол.

Поради активното съвременно строителство много от руините се намират в частни парцели, изцяло са покрити от уличната инфраструктура или са на трудно достъпни участъци, като този над пристанището на града. 

Независимо, че крепостната стена е многократно събаряна, застроявана, заравнявана, нейната линия се проследява по цялата брегова линия на полуострова.

Това е и една от основните задачи на археологическия екип, който се ръководи от доц.д-р Бони Петрунова и нейните заместници гл.ас.д-р Андрей Аладжов и Елена Василева. 

При проучването на общински терен на ул. Х. Ботев, който е изследван и публикуван от Цоня Дражева през 2006-2007 г. е уточнена и прецизирана стратиграфията на античния и средновековен град.

Най-много са материалите от ХVІ-ХVІІ, Възраждането и съвременността. Археологическото проучване е потвърдило, че през ІХ в. Агатопол е привлекателно укрепление за амбициите на българските канове и важен религиозен център за византийската империя.

Открити са фрагменти керамика от периода на ранното средновековие, които свързват проучванията с историческите извори, както и с факта, че на една от колоните в Плиска, Агатопол е спомената като покорена крепост.

Тази малка перла в короната на византийската корона е включена специално в клаузите на 30-годишния мирен договор подписан между Византия и България по времето на Омуртаг. Така тя остава в пределите на българската държава до 971 г.

През тази година се навършват и 680 години от битката при Русокастро, когато през 1332 г. Иван Александър връща Агатопол в границите на българската държава.