В момента за алъш-вериш по време на вота Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор, без обаче да залага минимален праг, което означава, че търговецът може напълно да отърве зандана.

Наказанието за купуване на гласове ще стане по-сурово, като търговците ще лежат в затвора над 5 години. Това стана ясно вчера след кръгла маса при президента Росен Плевнелиев,

на която управляващи и опозиция нищиха предложенията си за промени в изборното законодателство. В момента за алъш-вериш по време на вота Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор, без обаче да залага минимален праг, което означава, че търговецът може напълно да отърве зандана.

Вдигането на наказанието се налага, тъй като ГЕРБ обмисля да се използват СРС-та срещу организаторите на търговия с вот. Това обаче може да стане, само ако нарушението мине в графата „тежки престъпления”, за които се предвиждат най-малко 5 години затвор.

Тепърва ще се уточнява колко над този праг ще бъде наказанието за организирано купуване на гласове, обясниха от ГЕРБ. По време на дебатите управляващи и опозиция се обединиха около мнението, че трябва да се сложи бариера пред огромния брой застъпници в секциите, които създавали предпоставки за нечестни избори. От ГЕРБ предлагат всяка политическа сила да има не повече от трима застъпници в секция.

Друга идея, която беше подкрепена на кръглата маса, е партиите да са длъжни да поемат всички разходи по време на предизборната кампания. Така бензинът за министерските и депутатските автомобили ще трябва да се плаща от касичката на съответната политическа сила, а не от бюджета на Народното събрание или Министерския съвет.

Предвижда се също и по-строг контрол за спазването на едномесечния период за предизборна агитация. Кметовете и областните управители ще бъдат задължени да премахват незабавно билбордове с политици, които изникват по-рано по магистралите и в градовете, поясни шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова.

От управляващата партия предвиждат още да се направи нов опит за въвеждане на експериментално електронно гласуване по интернет.

Такава идея имаше и за изборите миналата година, но не получи разрешение от Конституционния съд заради съмнение, че ще се наруши тайната на вота. Фидосова обаче призова да не се отстъпва и отново да опитат да го въведат за предстоящия догодина парламентарен вот.

Електронното гласуване беше подкрепено и от президента Росен Плевнелиев, според когото това би повишило избирателната активност, особено сред младите.

Положително становище имаше и от Външно министерство, тъй като по този начин ще се улесни гласуването на българите зад граница. От Синята коалиция също се обявиха за избори по интернет. БСП пък предлага да се инсталират машини за упражняване на вот, като вместо с пускане на бюлетина да гласуваме с натискане на копче. Фидосова обаче контрира предложението, като поясни, че тези устройства създават предпоставки за манипулиране на резултатите.

Вътрешният министър Цветан Цветанов пък съобщи, че ще се въведе забрана шефовете на предизборния щаб да са действащи министри.

Управляващи и опозиция си стиснаха ръцете всички промени в Изборния кодекс да станат факт най-късно до септември-октомври, за да може правилата да са ясни достатъчно рано и да не се правят в последния момент.