Тайните доставки чрез Турция се финансират от Персийския залив и са под контрола на американското разузнаване

Без оръжие опозицията няма на какво да разчита. Насер не за първи път повтаря това  на западните и арабските си приятели, пише "LeFigaro", Франция.

В средата на май този опозиционер, отказал се от изгнание, без да скрива усмивката си, разказва как около 40 ръководители на революционните военни съвети тайно тръгват за Турция, за да вземат толкова необходимия им арсенал.

“Преди всичко ние получаваме ракети РПГ-9 от запасите на Саудитската армия, - разказва той по време на неотдавнашното си посещение в Париж. – Доставиха всичко със самолети от аерогарата в Адан, където турските служби за безопасност осигуриха разтоварването, за да проверят за кого са предназначени ракетите”. За да се успокои Запада, Насер обещава, че тяхната употреба ще се контролира от “близки до метежниците традиционни лидери”, и за да не позволи те да попаднат в престъпни ръце”.

Ракетите изпратили в Дим и Хараст, предградия на Дамаск, в Забадани по пътя за Ливан, в Дераа на юг от Идлиб на границата с Турция. Макар Насер открито да не говори за това, агентите на ЦРУ следят новото оръжие, което ще се изпраща на активистите във все по-големи количества, за да не попада в ръцете на проникнали на територията на Сирия на радикали. В. The New York Times дори твърди, че местата за доставка и личностите на получателите на стоката се определят и съгласуват с американското разузнаване. За Запада, който дълго време иска да въоръжи метежниците, организацията на тези неща се превърна в приоритетна задача. “Ние дори обсъждаме с турците възможните цели за удари, - добавя Насер.- Сега извън Сирия имаме представители на военните съвети, всеки от които има връзка с един или друг град вътре в страната”.

Неговите съперници-ислямистите, които са във връзка с “Мюсюлманските братя”, също имат свои канали за снабдяване. Те искат оръжието да се окаже в ръцете на привържениците им, за да се превърнат в главна сила в страната след излизането от властта на Асад. Както смятат в монархиите на Персийския залив, които днес са главни доставчици на оръжие за опозицията в Сирия, това трябва да уравновеси разпределението на силите в страната и да принуди Асад да се съгласи на компромис по модела на Йемен. “Саудитските дипломати твърдят, че докато Башар има усещането за военно превъзходство над противниците си, той няма да е заинтересован да води преговори за излизането си от властта”, - казва френски дипломат, подчертавайки, че бившият президент на Йемен Салех “e започнал да обсъжда оставката си, защото привържениците и опозицията са били практически еднакви на брой.

Засилване на дезертьорството

Освен това, доставката на оръжие трябва да доведе до увеличаване случаите на дезертьорство сред верните на режима. “Много военни се колебаят, но ако те видят, че ние имаме противотанкови ракети, че можем да нанесем сериозни загуби на привържениците на Асад, твърде много от тях ще се присъединят към нас”, - не се съмнява боецът от Свободната сирийска армия Моханнад, който сега се крие в Йордания. Първите резултати от оръжейните доставки вече се усещат. Дузина генерали се прехвърлиха в Турция, защото осем пилота избягаха в Йордания. Активистите на свой ред извършват все по-смели операции, в това число –откриват огън и по въртолети. “С тези оръжия ние можем да освободим много региони в страната, такива като Идлиб”, - надява се Камал. – Властта е готова на всичко в името на своето съхранение, и опозиционерът предлага: “Използването на по-мощно оръжие ще повлече след себе си по-мощен отговор. Така ние ще понесем загуби и ще унищожим армията си. Макар военните да са наши братя, а не врагове. Оръжието трябва най-напред  да изплаши Асад”. Освен това, разпределението на оръжейните потоци подхранва борбата за влияние сред покровителите на метежниците.

“Французите много искаха да са в командния център в Адан, но турците са против, - усмихва се Камал.- Макар французите да не искат да ни дават оръжие, те ни доставят оборудване за безопасна връзка с бойците ни”.  Макар още тази пролет новото правителство на Франция да беше против милитаризацията на опозиционните действия, днес то се примири със ситуацията. Искаме или не, но “оръжието пристига”, - признава министърът на външните работи Лоран Фабиус. Макар Западът, както преди, да няма възможности за външна военна намеса в Сирия, той вече не може да отказва на опозицията правото й на самоотбрана. Но до бутането на Асад все още има толкова много време, завършва "Le Figaro",Франция.