Отбелязваме 100-годишнината от откриването на гроба на Хан Кубрат

Архив София

29-06-2012, 10:45

Автор:

СофияУтре

Всичко от Автора

За проявите е създаден временен организационен комитет.

Тази година се честват 100 години от откриването на гроба на хан Кубрат в Украйна.

На 17 август ще има фестивал, на който ще бъдат представени български народни танцови състави, преди всичко от Бесарабия. Традиционно всяка година в отбелязването на годишнината вземат участие огромен брой хора – не само етнически българи, но и етнически украинци от Полтава и околните населени места.

Този празник сред украинците не се смята за чужд, за тях той също е близък. "Ние не ги отблъскваме, ние ги приветстваме, защото по този начин има отношение и към паметника на Кубрат", каза Николай Габер, председател на комитета, президент на Събора на българите в Украйна. Със съвместни усилия на различни групи се опитват да построят мемориален комплекс на гроба на Хан Кубрат.

Тази година на Събора на българите ще има изложби - на детска рисунка, на художници от България. Планират се изложби и в отделни градове, концерти, спортни мероприятия. "Бихме искали максимално количество българи от различни страни да посетят Украйна и Малое Перешчепино". Николай Габер призова всички туристически кампании да отделят внимание на това и да доведат българи в Украйна.


На първия събор на българите в Украйна, който се проведе през 2001 година, гостите бяха повече от 10 000 души. Този път чакаме до 20 000 души, при това не само българи - една част от тях са местни украинци, добави още той.

През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България и гроба на владетеля.


Последните 10 години гробът на хан Кубрат се пази от местните органи на властта и не е имало нито един случай на вандализъм. Благодарение на интереса към гроба на Кубрат, преди първия Събор беше построен повече от 30 км асфалтиран път.