Ако има истински дисидент на Витиня, това е Никола Котков

Вчера се навършиха 41 години от гибелта на Никола Котков и Георги Аспарухов. За съжаление в България опошлихме и тази дата. Превърнахме мита, роден на 30-и юни в служебна церемония. Футболистите на Левски (мъже или юноши) ги водят под строй до Витиня почти толкова насилствено, колкото нас навремето на манифестация. Но поне ги водят. Тези от Локомотив дори не си правят труда и за това. Да покажат поне малко уважение към Котето, един от хората, създали магията на клуба, където днес ядат бял хляб. То и кой да ги задължи да гопокажат това уважение. Гигов е славист, Чаво - също, Други няма

Не знам, ако Гунди не беше карал толкова бързо на Витиня, дали днес живите Аспарухов и Котков щяха да са толкова митологизирани. С оглед случилото се на куп левскарски легенди - едва ли. Кукуша, Соколето и Киро Миланов си отидоха без Левски да се сети за тях. Така живеят днес Кирил Ивков, Павел Панов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов... Така ще живеят утре Гибона, Кокала, Боримиров, Сираков, може би и Гонзо. Няма нито една синя знаменитост останала на пиедестала, на който ЦСКА държи и Стоичков, и Иван Колев, и Георги Денев, и Митата Якимов. Да не говорим за почетния президент Димитър Пенев. За разлика от "армейците", Левски не почита легендите си. Съмнявам се, че и днес, ако Гунди беше жив, щеше да се радва на това внимание, което заслужава. Не сред феновете, те го боготворят, защото са от отбора на народа.

Затова Съдбата понякога ни отнема някой прекалено рано. Това е начинът той да остане завинаги в съзнанието. Не един и двама левскари твърдят, че Соколето е далеч по-гениален футболист от Гунди. Можел е невероятни неща с топката. Ще минат още десетина години обаче и вече никой няма да го помни. Жоро Соколов умря в нищета, забравен от всички, дори от Левски. Ако не броим евтиния синьо-бял букет на погребението му. Българският Гаринча обаче няма да има съдбата на великия си бразилски побратим. Южноамериканецът си остава легенда завинаги. И днес, когато в Ботафого се появи нов играч, той казва, че е горд да вземе фланелката на Гаринча. Да сте чули някой на "Герена" да се радва, че носи екипа на Соколето? На Аспарухов? На Наско Сираков дори? Затова и изчезна истинското синьо сърце на Левски. Клубът стана просто Фирмата.

На "Герена" обаче имат блаженството Гунди някъде там отгоре да бди над отбора си. И когато той е в криза, да слага начело на атаката по един нов Аспарухов. Дори, ако трябва да е чернокож като Гара Дембеле. Представяте ли си къде щеше да е тимът от "Герена", ако по.миналия сезон я нямаше магията на централния нападател? Може би в най-голямата си криза за всички времена. Вместо това, благодарение на Дембеле, в "Подуяне" имат поне един повод да са усмихнати. Такива, каквито им даваха преди това и Георги Иванов, и Наско Сираков, и Мишо Вълчев. Левски е блажен през годините да се появяват тарани, които да поддържат магията на №9.

Локомотив умря точно заради това - загуби магията на №10. На практика с Кирил Метков (макар и с №8) от "Надежда" си отиде и последната частица на Котковското в този отбор. И знаете ли кое е Котковското? Бунтарското! И Котков, и всеки един от наследниците му, носеше точно това. Начко Михайлов никога не отиде в Левски, отказа да свали кила, защото не търпеше да му поставят условия, за да е национал. Той знаеше, че е гениален, а който поставя условия на гения е просто глупак. И Нако Дойчев беше бунтар. Предпочиташе мастиката на "Чичовци"-те в Мрамор, пред режима, но пък и играеше футбол така, че на "синьо-червения" режим му ставаше лошо. Просто те бяха от Локомотив, а Локомотив е онова, което Левски иска да бъде - диседентски отбор.

Няма как обаче Гунди да е дисидент. Във всяко негово запазено интервю в БНТ, той благодари за нещо на Партията, на Комсомола, иска да е честен и доблестен комунист, справял се е добре като секретар. Пагонът от МВР му създава чувството за ненаказуемост. Затова и кара с онази бясна скорост на Витиня. Да, времето е било такова. Аспарухов е най-голямата звезда и е нормално Партията да го използва за свой имиджмейкър. Той е нямало и къде да ходи, де. Но пък е и ползвал облагите на тази власт. А дисидент облага не ползва. Дисидент като Никола Котков. Воден от него, Локомотив е първия отбор у нас, който разбива милиционерско-армейския монопол в "А" група. Да, Спартак (Пд) първи става шампион през 1963 година, но през 1967 вече е заличен. "Червено-черните" триумфират през 1964 и ги има и до днес. Не е важно само да вдигнеш въстание, важното е то да успее. Както успя онова на Никола Котков през 1964 година.

Той изкара само половин сезон в хибрида ЖСК Славия и се махна. Просто неговият любим Локомотив го нямаше. Отиде в Левски, за да вземе чин, да подсигури семейството си. Посланието му към обществото беше ясно - когато насилствено ти вземат нещо любимо, ти ставаш жертва на системата. Борете се да не ви отнемат любимите неща. Така, както днес отнеха любимия Локомотив на феновете.