Защо банковата система не издържа изпитанието

На 11 август 2011 г. изпълнителният директор на банка Barclays Боб Даймънд изнесе по ВВС бизнес-лекция. В нея той заяви, че “културата” е критичен елемент за всяка банкова дейност, и най-добра проверка за това е “поведението на човека в ситуация, когато никой не го наблюдава”.

Сега знаем, че банковата система не издържа на изпитанието, защото “излишните премии”, “лошото общуване с клиентите”, “нечестните продажби” и “лъжливите манипулации с лихвата” процъфтяват в банковия сектор. Когнитивната неврология може да отговори на някои от тези въпроси, пише "The Guardian".

Високопоставените банкери притежават колосална власт, по-голяма, отколкото някои избрани партийни лидери. Те не се отчитат пред никой – с изключение на редките им срещи с акционерите и пасивните съвети на директорите – те притежават власт, която е по-малко ограничена в сравнение с демократично избраните лидери. Отчитайки, че властта е един от най-мощните известни на човечеството наркотици, оказващи въздействие на мисленето, неограничената власт притежава колосално изкривяващо влияние върху поведението, емоциите и мислите, продължава изданието.

Властта променя мозъка, вдигайки нивото на тестостерона, който, на свой ред, повдига нивото на дофамина в подкрепящата система на мозъка. Огромната власт води до невероятни изменения в главния мозък, които в крайните си форми довеждат до изкривяване на личността, както в случаите с диктаторите.

“Стопанката на вселената - банката”, изправила се от нерегулирания свят на финансовата система, получава безпрецедентна власт, която, без съмнение, променя значително главния мозък. Докато властта в ограничени дози прави хората по-умни, смели, по-малко склонни към депресия, прави мисълта им по-стратегическа, в твърде големи дози тя може да превърне човека в егоцентрик, неумеещ да съпреживява, алчен за придобивки – финансови, сексуални, междуличностни, материални.

Подобна смелост, родена от властта, и целеустремеността към получаване на възнаграждения са присъщи на неврологическия “режим на сближаването”, който концентрира вниманието, паметта, действията и емоциите, предопределящи мислите и чувствата, свързани с успеха и завоеванията. От друга страна, липсата на власт често довежда до неврологичния “режим на избягването”: когато настроението на човека е лошо, а тревогата е в максимални равнища, всичко това се проявява чрез страх, усещане за заплаха и бъдещи неконтролирани събития.

Подобни режими на сближаване и избягване са свързани с различни системи на лявото и дясното полушарие на мозъка, а също и с различни системи от химически “предаватели”. Дивите колебания на финансовите пазари частично са резултат от шеметното мятане на главния мозък на трейдърите между тези две форми на поведение: намирайки се в един режим, е много сложно да се разсъждава с категориите на другия – например, почти е невъзможно да си представиш слънчев ден, ако си в ситуация на студен и тъмен зимен ден.

Проблемите, свързани с нерегулираната от никого в продължение на десетилетия финансова система и нарастващите възнаграждения и премии се свързват с това, че мозъкът на цялата финансова индустрия е обсебен в неврологичния “режим на сближаването”, и на хората им е трудно да мислят с други категории. Свойствата на тези режими са такива, че е прекалено трудно да си спомниш дори събития, случили се преди момента на “включване” на режима. По сходен начин, намиращите в подтиснато състояние и обезпокоени хора трудно си спомнят доброто, което им се е случило, а с това само усложняват процеса на изход от депресията. А тези, които се намират в жизнерадостния “режим на сближаване”, трудно си спомнят негативните събития и факти.

Обяснение ли е това за странното поведение на високопоставените банкери? Дали поведението им е само резултат от придобитата хипнотична концентрация върху придобивките и притъпеното чувство за риск? Въпросът е сложен, защото властта е оказала дълбоко влияние на събитията, на които те са свидетели и пряко се отнасят до теста на Даймънд за това, което “правим, когато никой не ни гледа”.

Изследователите от Тилбургския университет доказаха, че хората, които се чувстват по-могъщи, лъжат повече в случаите, когато мислят, че това няма да бъде забелязано от никого. Властта превръща обикновените хора в по-лицемерни при решаването на морални дилеми. Властта ги прави по-корави, когато прилагат обществените и други правила, отнасящи се до другите хора. Но те са по-благосклонни, когато трябва да приложат същите тези правила по отношение на самите себе си. С други думи, дори илюзорната “доза” изкуствена власт довежда до ръст на аморалността и лицемерието.

Но съществува и друг момент. Високопоставените банкери, благодарение на огромното си състояние, се намират на върха на социално-икономическата пирамида. Пол Пиф от университета в Бъркли открива по време на изследване в САЩ, че в сравнение с хората от по-долните класи, представителите на върховете по-често нарушават правилата на пътното движение, демонстрират неетичност при вземане на решения, крадат ценни вещи, лъжат по време на преговори, лъжат, за да получат шансовете за победа, подкрепят неетичното поведение на работното място.

Но подобни изменения в поведението, както се оказва, е предизвикано не от обществото, а по-скоро от нещо друго, свързано с човека – от алчността.

Алчността на банкерите е клише, но не винаги е погрешно клише. И властта, и парите влияят върху главния мозък, който ако е стимулиран достатъчно продължително време, развива апетит, който все по-трудно може да бъде удовлетворен, както при наркоманите. Наричаме това алчност, а алчните хора никога не са удовлетворени, завършва "The Guardian".