Посрещнахме по дивашки и полуцивилизован начин поредния гей-парад. Това не е кой знае колко учудващо за родните географски ширини. Съвсем не сме дорасли да живеем без предразсъдъци, далеч сме от момента, в който ще ни управляват хомосексуалисти, турци или роми. Но това са обичайните болести на обществото, което все още е в генезиса на своето развитие. 

Последните седем дни изминаха под знака на шумно прокламираното обществено недоволство срещу прословутия прайд, парад, или както там се нарича. Съпротивата бе оглавена от свещеници, националисти, обичайните общественици, жадни за пет минути слава. Изведнъж забравихме протестите срещу закона за горите, повишението на тока и водата, спряхме да се оплакваме от Бойко и Цветанов.

В лицето на другия и различния бе намерен удобен повод да забравим ежедневните си проблеми. Виновни за всичко се оказаха няколкостотин млади българи, част от които съвсем не бяха "обратни". Че посрещнахме по дивашки и полуцивилизован начин поредния гей-парад не е кой знае колко учудващо за родните географски ширини. Съвсем не сме дорасли да живеем без предразсъдъци, далеч сме от момента, в който ще ни управляват хомосексуалисти, турци или роми. Но това са обичайните болести на обществото, което все още е в генезиса на своето развитие.

Това, от което ме заболя бе позицията на Църквата и щуротиите, които избълваха за кратко време част от нейните представители. То не бяха призиви за саморазправа, лозунги за атака на участниците в шествието. Самозабравили се лумпени, претендиращи да са духовните пастири на нацията, ни посъветваха да хвърляме камъни по "парадиращите с извратеността си". Меко казано екскремистката теза бе гарнирана с аргументи от антропологическо естествено, на които би завидял и прочутият теоретик на учението за "кръвта и почвата" - Алфред Розенберг. И цялата словесна агресия бе оправдана с постулатите на Светото писание. Там пишело, че съгражданите ни с различна сексуална ориентация трябва да бъдат анатемосани и потискани. Не бях сигурен в правотата на уж проверената информация, достигаща до нас от онези, които би следвало да познават в детайли учението Христово. Според скромните ми познания седмата Божа заповед гласи „Не прелюбодействай“. Никъде не се споменава дали си длъжен да си лягаш с мъж или жена. Очевидно отчетата четат Евангелието по-превратно и от Дявола.

Наказание, за което Библията предвижда сурови мерки е ереста, а не хомосексуализма. Християнството ни учи да бъдем смирени и добри, а не агресивни хомофоби. Къде пише, че трябва да хвърляме камъни? Дори напротив. Когато тълпата иска да линчува Мария Магдалина Иисус казва: “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й”.
 
Всички имаме своите грехове и нямаме право да съдим нашите съграждани, които по стечение на обстоятелствата попадат в малцинствена група по етнически, религиозен или сексуален признак. Именно отношението към различните е белег за това до колко една държава е развита и просперираща. Простете, забравих Белград и Москва, където гей-парадите са съпъствани от кръв и побоища. В Русия дори са забранени. Но доколкото си спомням цивилизационният ни избор, за щастие, не сочеше на изток.

Трагичното е, че примитивният расизъм идва от страна на тези, които са призвани да проповядват любов, мир и разбирателство. Хора, които би следвало прекрасно да знаят какво пише в Евангелието от Матей: "Не съдете, за да не бъдете съдени". (Матей 7:1).

Прекрасно е, че Църквата от време на време напомня за съществуването си, но с изключително неудоволствие бих констатирал, че сякаш свещениците се появяват в публичното пространство за да забъркат скандал след скандал. Боли ме, но фактите са такива. И ще завърша по следния начин:

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?"

Съборно послание на Яков 2:14