Кои са тези мили хорица от столичното СДС? Това са създателите и основните крепители на модела "Софиянски". Помиярите около трапезата, които съвместно с "червените" общински съветници 10 години глозгаха до кокал. Онези, наредени около столичната ясла, без значение от цвят, политически позиции и т.н. 

Като никога политическият календар на Родината през юли е изпъстрен със събития. Социалистите се опитват да влязат в "Белене", но не ги пускат, властта се готви за предизборен кръстоносен поход, а пък на седесарите им предстоят избори. Всъщност, поредните избори. От 2008 г. насам от "Раковски" 134 не спират да повтарят в трескав унес, че са най-демократичната партия, че тежките решения се взимат от редовите членове.

Оставям настрана как веднъж се оказа, че в Разград има два пъти повече членове на партията, отколкото в Пловдив. Тяхна си работа. Изборните резултати показват, че голяма полза от цирка, който има за цел да се разшуми поне малко около "синия" мъртвец в будна кома, няма.

Нещо като димката, която навремето Яне метна по време на един Национален съвет. Кратък пушек, два репортажа в новините, след което избирателят казва тежката си дума. А тя е безпощадна. Или както каза преди време премиерът Борисов - "Защо казвате, че СДС ги няма? Та те имат трима съветници в София!". Иска ни се или не, сме длъжни отново да приковем за кратко внимание върху последните издихания на "синия" пациент. Който може би има шанс да изтанцува един "последен валс". Импровизираната предизборна кампания, както обикновено, беше изпъстрена със събития, достойни за рубриката "Аламинут" на една популярна национална телевизия. Апогеят на безумието беше призивът към Мартин Димитров да се появи в централата, за да подпише пълномощни на своя заместник. Информация, гарнирана с признанието, че бившият лидер е издирван с нотариална покана. Тежко им на актьорите от Народния театър, защото звездите от "Раковска" очевидно заплашват да им вземат хляба. Но на избори като на избори – който издържи.

За разлика от предишни вотове, този път съществената разлика е една – за първи път софийската организация на СДС е близо до взимане на властта. Същата тази организация с тримата съветници. Която през годините обжалваше устави, дрънкаше кухо оръжие и претендираше, че е изразител на автентичните десни. Нейният човек Иван Сотиров отново заяви желание да оглави партията. Да припомним, че през 2008 г. той остана трети, като подкрепата му дойде основно от столичните седесари. Сега известните с крупните и солидни изборни резултати пак надигнаха глава. Воят е умопомрачителен, словесната агресия блика от редиците на тези толкова онеправдани стожери на дясното у нас. Атаките към останалите кандидати следват една след друга – Шарков бил човек на Костов, Румен Христов на ДПС...

Но кои са тези мили хорица от столичното СДС? Чудя се защо никой не задава и респективно не отговаря на този въпрос през последния месец? А задачата е с елементарно решение – това са създателите и основните крепители на модела "Софиянски". Помиярите около трапезата, които съвместно с "червените" общински съветници десет години глозгаха до кокал. Онези, наредени около столичната ясла, без значение от цвят, политически позиции и т.н. А кой колеше и бесеше в София, докато Софиянски беше силният на деня? Ами, разбира се, неговият несменяем шеф на предизборния щаб. Самият Любомир Павлов. Тогавашен общински чиновник, настоящ медиен император и всесилен главорез (б.а. по собствените му думи). Човек, позволил си да се хвали, че може да се разправи без особени трудности с бивш премиер, заместник-главен прокурор и въобще, който му се изпречи на пътя. Във всяка нормална държава тези думи щяха да бъдат последвани от проверки и разпити. Но страхът от баровеца с вестниците е огромен. Защото може да отреже и неговата глава. Уж се хвалим, че живеем в свобода, а ни е страх да гъкнем. Демокрацията у нас явно е колос с глинени крака, поддържащ илюзия, угодна за такива като Любо П. За когото установеният в държавата ред е бутафория и празнословие. Отвратителна антиутопия, но не по Оруел, а с автор Павлов. Който подобно на стария и проверен модел се опитва да си осигури щит. В лицето на една подчинена партия, на която да дърпа конците в бъдещия парламент. И това ще се случи, ако на кормилото се окаже този толкова симпатичен иначе Иван Сотиров. Който не е лош като политически изказ и поведение, но, за съжаление, се превърна в поредния "син" бард, кланящ се на чужди Богове. Дано редовият "син" член съумее да изтръска хвърления му в очите пясък и види конците на кукловодите. В противен случай СДС ще последва съдбата на РЗС, ЛИДЕР и други уродливи продукти на политическото инженерство у нас.

Ето така става: гласуваш за Сотиров, получаваш Павлов!