Както гласи една пословица, “не се вижда гората от дървета”. Особено, ако в гората има пожар

В непрестанните опити да се справят с икономическата криза и в обърканата борба в защита на икономиката, която все още не е нормализирана, в гората се затаи опасност, с която бързо няма да се справим. Опасността е в това, че най-страшната от времето на великата депресия криза ще се стовари като воденичен камък върху младото поколение, пише за американското издание "Huffington Post" Пеги Дрекслер, психолог.

Според информация от отчета на Федералния резерв за 2010 г., който се прави веднъж на три години, общото благосъстояние на семействата се е понижило катастрофално – с 40 %. В такива жизнено важни и уязвими сфери, като жилищата и работата, икономическата ситуация си остава все така сложна, затова едва ли в следващия отчет ще ни информират за положителна промяна, освен да ни осведомят за още по-голяма болка и отчаяние.

Поне в близко време ни очаква точно това, продължава изданието. Както показаха изследванията в рамките на проекта по изучаване равнището на благосъстоянието на децата и младежите при Duke University, практически всички финансови успехи и материални придобивки на американското семейство за периода от 1975 г. са били сведени до нула през 2010 г.

Проблемите започнаха да се натрупват, когато стартираха реформите по време управлението на Клинтън – той обеща да “приключи със социалното осигуряване във вида, в който то съществува”. Подобно обещание не би могло да доведе до финансов крах. Но същата система, която по време на благополучните години смятахме за символ на благонадеждност и наричахме епоха на социалната политика, се превърна в тежко бреме и като камък увисна на шията на обикновените семейства. Тогава на масата сяда тревогата и депресията.

Децата, ярко и открито реагиращи на настроенията на родителите си, винаги чувстват, че в дома нещо се е променило. Те реагират дори на най-незначителните изменения в ритъма на семейството. Нещо повече, те виждат, че семейството се лишава от дама си, виждат, че се налага преместване в ново училище, че се променя кръга на общуване.

Децата са свидетели на ужасяващи семейни скандали и спорове, виждат родителите си в роли, родени от силен стрес и от необходимостта да се оцелее до края на месеца. Години са нужни, за да се разбере колко страх, неувереност и неопределеност ще се наслоят в детските глави – подрастващите са поставени в трудни условия, в които животът се променя, а родителите са постоянно и жестоко разтревожени.

Ето какво пише в доклада “Семейството по време на икономическата криза”, подготвен от Брукингския институт: ”имаме всички основания за безпокойство. Децата, сблъскали се с бедността в резултат на икономическата криза, три пъти по-често се оказват бедни в последващия си живот на възрастни, отколкото децата, в чиито семейства няма криза”. Както пишат авторите на доклада, “накратко казано, съвременните икономически условия ще породят в следващото поколение бедните американци”.

Бедността в значителна степен влияе върху образованието – децата от семейства, сблъскали се по време на кризата с бедността, имат 15 % по-малка вероятност да завършат горните класове на средното училище и 20 % по-малки шансове да завършат университет в сравнение с материално осигурените деца. Кризата влияе и върху увереността в бъдещето, и върху плановете и надеждите на подрастващите. USA Today цитира статията на Марли Виноград за променилите се перспективи за младежите. Авторът твърди, че днешната икономическа ситуация “точно така влияе на младежта”, както по времето на великата депресия.

“Те растяха в условия на относително благополучие, и тъкмо дойде време да се гмурнат и те в благополучието, всичко рухна”. Тогава младежите са принудени да признаят, че “всичко, което са имали по-рано е било мираж, че предишния им живот е бил построен върху пясъчник, а не върху надежден фундамент”. Кризата продължава. Тя бързо няма да премине. А хората постепенно отново ще придобият вяра и надежда. Но тези от тях, които трябва да израснат под гнета на страшната неопределеност, ще понесат неувереността за цял живот. А това ще промени живота им изцяло и завинаги. Кой ще им плати бъдещите психологически проблеми?