Въпреки адските жеги, червените труженици неуморно събират подпис след подпис. До вчера най-важни бяха замръзналите доходи и празният хладилник, а днес - референдумът за "Белене". Защото строежът на централата ще спаси плевенска област от обезлюдяване. А кой управлява там през последните 22 години? Коя партия управлява в Белене, Никопол, Левски...? И колко нови работни места откри?

Вчера в центъра на София ме пресрещна малко позастаряла дама с плам в очите и огнен призив: "Подпиши се за АЕЦ-а", учтиво ме помоли тя. Оцених нейния боен дух и пролетарски ентусиазъм, но въпреки това отказах. Моето мимолетно изживяване, всъщност, е част от широкия фронт, отворен по села и паланки в подкрепа изграждането на "Втора атомна".

Червени революционери, водени лично от партийния вожд сноват из кътчетата на Родината и разясняват на неукия народ причините за поскъпването на тока. Ако преди два месеца бяхме решили да строим "Белене" най-вероятно токът поевтинява, руснаците с преизпълнени от братска любов сърца ни пускат газ без пари, а "Лукойл", в улеснение на българските граждани, пътуващи към морето, щеше да продава гориво срещу левче за литър. Розово-червена приказка безкрай или кукичка за наивници?

През последния месец президентът на ПЕС неуморно размахва бостанското плашило на галопиращите цени. Заплахи и врачувания се редуват едно след друго, придружени от сладникавите и неразбираеми фрази на Р.Овч. Ще кажеш, че този човек не е бил два пъти министър, а се е появил нейде из беленските поля. А Станишев не е бил премиер когато се договаряше "Големият шлем" или както преводачката каза тогава "Голям член"(то май така излезе впоследствие). Кой крив, кой прав що се касае до политическата и икономическа целесъобразност на строежа, не е предмет на настоящата дискусия. По-забавна е яростната пропаганда в подкрепа инициирането на национален референдум. Претоплянето на вчерашния обяд, в допълнение с повтарянето до втръсване на брадатото клише: "че от 1971 г. властта не се е допитвала до народа", ни облъчва от телевизии, вестници, сайтове, даже и като отворим хладилника.

Социалистите управляваха три пъти през последните 22 години. Дали някога са били от обратната страна на барикадата? Като че ли - да. През 2008 г. премиер на Републиката беше Станишев, а гражданите на Бургас гласуваха "За и против" петролопровода "Бургас-Александруполис". Тогава лидерът на БСП и президентът Първанов, в унисон с дадените им заповеди от московския господар, обясняваха как народът не е квалифициран да се изказва по толкова специфични казуси, гражданите не са компетентни да вземат подобно важно за бъдещето на страната решение. Под команда от "Позитано" 20 местната организация на Столетницата направи всичко възможно да осуети и провали местния референдум. Към днешна дата структурите на партията се подписват под строй. Нашите колеги от Plovdivutre.bg показаха точно как. На 17.02.2008 г. 50 000 българи дадоха своя вот, след което номенклатурната машина и присъдружните и медии бяха впрегнати да омаловажават и дискредитират мнението на бургазлии. Днес референдумът е "вся и всьо" за оцеляването на нацията.

Странно е кога Станишев влезе в кожата на женевския мислител и стана чак такъв радетел за пряка демокрация. През неговия мандат няколко пъти са внасяни необходими подписи по актуални и значими казуси. Но нашият Жан-Жак Русо не се трогна кой знае колко. Българинът нямаше нужните знания да дава мнение, а сега - напротив. Час по-скоро се нуждаем от референдум, така както те се нуждаеха от дружбата със СССР, така както "слънцето и водата за всяко живо същество".

Както казва един мой приятел: "докато има агнета, ще има и касапи".