Люлин – място на контрастите

В следната статия ще стане въпрос за един от най – цветните квартали на София – Люлин. Въпреки насмешката и стереотипното мислене, до което ние българите сме готови да прибегнем щом става дума за нещо непознато, в Люлин живеят стотици хиляди хора (които не са обстрелвани всяка сутрин на път за работа).

Люлин е типичен резултат от урбанизационните процеси през социализма. Какво го прави "типичен": очевидното се базира на панелните (и не само) блокове, отдалечеността от градския център, по-ниската хигиеничност, престъпността, големият пазар, липсата на културни средища, включително религиозни храмове.

Историята на квартала започва в края на 60-те години на ХХ в., когато е изготвен план за модерен столичен квартал от 11 микрорайона (впоследствие редуцирани на 10). Изграждането му започва през 1973 г. и завършва в средата на 90-те, след това започва новата вълна от частно строителство, продължаващо и до днес. Грандоманският соц. план за идеален квартал, разбира се не е осъществен. Няма кръстовища на няколко нива, няма точно обособен център, с културни институции и няма самостоятелен парк. Също така на много места височината на сградите не е съобразена, въпреки че това е било заложено в плана. Но дори и без тези придобивки за по-добър живот, Люлин е кварталът с най-много жители, много добра инфраструктура, образование и условия за спорт.

Въпреки отдалечеността си от центъра на града, кварталът има много добре изградена инфраструктура, която спомага за бързото придвижване из цяла София. В Люлин се движат всички видове градски транспорт. Като най-бърз и удобен транспорт, метрото се използва от хиляди хора всеки ден.

Образованието в квартала е на добро ниво. Има над 10 училища, а нови детски градини никнат постоянно. Най-добрият резултат на тазгодишните изпити след 7-и клас е на ученичка от Люлин. Евина Кехайова от 137-мо училище е получила максималния брой точки, което доказва, че училищата в квартала са на ниво.

След кратко проучване на едно от училищата в Люлин – 40 СОУ „Луи Пастьор“, разбрах, че в него кипи сериозна работа. Училището работи и кандидатства по най-различни проекти с цел подобрение на обучението, материалната база, етническата толерантност и децата със специални потребности, като си сътрудничи с общината, европейски институции, фондации и др. Проектите разработвани в момента са „Да опазим децата на пътя“ - инициатива на Столична община; „Светът е на всички“ - Европейски съюз; „Училище за нашите деца“ - по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"; „С грижа за всеки ученик“ - МОМН и др. Училището работи и с фондация „Америка за България“, която е изградила нов кабинет по Биология, който е сред най-добрите в столицата, съвместно е реализиран и проектът "Заедно в час" – лятно училище организирано с цел обучаване и мотивация за млади учители. Реализирането на тези проекти доближава българските училища до европейските образователни модели.

Работи се по развитието на културата в квартала, но основните проблеми при работата са липсата на финансиране и реклама, каза Директорът на Културен център "Люлин“ Йорданка Костова. Културният център при район „Люлин“ е общинска културна организация. Създаден е през 1993 година. Основна цел в дейността му е стимулиране и подкрепа на любителското изкуство. За постигане на основната си цел Културният център се занимава с развитие на самодейни и професионални колективи, изложбено-галерийна дейност, творчески услуги, организиране на концерти, празници, конкурси и фестивали, специализирани курсове и школи.

Един от проблемите на Люлин е че няма вътрешно съзнание за общност сред обитаващите квартала (то се появява при изява вън от него), липсва изобщо усещането за квартален живот, различен от движението, пазаруването, училището, срещите със съседи. В квартала целите са малко и близки - домът, магазинът, пазарът, училището, спирката, съседът, поликлиниката. Оттук и движението в него се лимитира в рамките на кратки преходи. Самият квартал принципно е цел, свързана с "връщането", "прибирането". Посоките на обратното движение са градски център, работа, по-престижно училище, забавления, културни и спортни събития - и изобщо събития. Такъв е според мен проблема, липсата на социален живот. Оттук идва и превръщането му не в дом за много хора, а в спалня за много хора. Аз също живея в Люлин и следвам този ход – работа и учене в центъра на града, свободно време – пак там. Обособяването на повече места за прекарване на свободното време, съобразени с интересите на различните хора и субкултури биха подобрили социалната обстановка и въобще общуването в квартала.

Една от хубавите страни на Люлин е близостта му със Западния парк, което позволява активното спортуване и почивката сред природа близо до дома.

Друга е в пъстротата – в хората, в нравите, в цветните блокове,  в суматохата на тълпата, в залезите. В това, че там никога няма антракт.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА "Люлин – място на контрастите"