"В семейството ми всички са били унищожени млади по заповед на Сталин"

Той е единственият жив свидетел на едно от най-драматичните събития на XX век. Естебан Волков, внук на руския революционер Лев Троцки, пристигнал в Мексико преди толкова много години. Волков пази спомена на знаменития си дядо. Той е директор на дома-музей в Койокан, жилищен район в Мексико, където през 1940 г. е убит Троцки, пише испанското издание "El Pais".

Той е на 86 години и обяснява дълголетието си с помощта на математически изчисления: “В семейството ми всички са били унищожени млади по заповед на Сталин. Аз, така да се каже, изравнявам средната продължителност на живота”, шегува се Естебан, и започва разказа си.

По спокойствието и взривовете от смях, с който той прекъсва разказа си, никога няма да решиш, че е имал толкова тежко детство.

Баща му е бил изпратен в Сибир през 1928 г. Върнал се от изгнанието, но през 1935 г. отново бил арестуван и попаднал в лагерите. Майка му успяла да замине от СССР заедно с малкия Естебан и да се срещне с Троцки на турския остров Принкипос. Лишена от гражданство, в състояние на  депресия, тя се самоубила в Берлин през 1933 г., където била на лечение.

Така седемгодишното момче се оказало само в град, където Хитлер вече вървял към властта. Оттук го прехвърлили в интернат във Виена, а после в Париж, в дома на чичо му, умрял при странни обстоятелства след хирургическа операция.

Това бил последният, или, по-точно казано, предпоследният пункт на пътешествието му: след съдебен спор с леля си Троцки и жена му, намиращи се в емиграция в Мексико от 1937 г.,успели да прехвърлят детето при тях. И там Волков открил окончателната си родина, “щедра страна с разноцветни цветове”, към която той не изпитва нищо друго, освен благодарност.

Докато многократно пътувал тук и там, момчето забравило родния си език, макар да е съхранил в паметта си думата “дедушка”, с която назовавал един от лидерите на руската революция. Той говорилс него на френски, но рядко, защото “Троцки бил човек зает, винаги четял, общувал с последователите си”. И никога не засягал сериозни теми, защото спазвал правилото “да не говори с детето за политика”. Сталин в същото време вече бил дал безжалостната си заповед, но при пристигането си тук Волков не изпитвал никакъв страх. “В дома цареше оживена атмосфера, чувстваше се някакъв подем”. Докато веднъж през нощта в дома се втурнали хора от Мексиканската  комунистическа партия и открили произволна стрелба. Били изстреляни 200 куршума, чиито следи и до днес се виждат на стената, но внукът получил само лека рана в крака. “Много ми провървя”, - се смее той. – Един от нападателите изстреля шест куршума в мен, но аз се скрих под леглото. И до днес помня страшния шум и мириса на барут”.

Покушението сложило край на спокойния живот в дома. “Около него издигнаха стени, затвориха всички прозорци, но дядо ми знаеше, че това е само малка отсрочка”. В същото време бъдещият убиец, агентът на НКВД Рамон Меркадер вече започнал да осъществява плана си. Той завързал роман със секретарката на Троцки, за да попадне в кръга на близкото му обкръжение. Постепенно завоювал доверието на всички в дома, макар “да не се приближавал до Троцки, подчертавайки пълното си равнодушие към политиката”, разказва Естебан.

И хитростта му донесла плодовете си. На 20 август 1940 г. Естебан се върнал от училище скоро след като действащият по заповед на Сталин агент на НКВД пробил черепа на Троцки с шило за лед. “Дядо лежеше в кухнята, а главата му беше цялата в кръв”, - си спомня той, “но той намери сили в себе си, за да каже: “Не пускайте детето, то не трябвада вижда това”. “Това характеризира човека, който, бидейки смъртно ранен, се безпокоеше да не получа психологическа травма”.

И детето не получило травма. Той пораснал, станал инженер-химик, оженил се за момиче от Мадрид, родили им се четири дъщери. Но нищо не бил забравил и решил, че една от целите на живото му е да съхрани живи спомените за дядо си.

“Аз съмсвидетел на това, как върху името му се изливаха потоци от лъжи, и мой дълг беше да възстановя тези епизоди, защото паметта е достояние на човечеството, и без памет няма бъдеще”.

В разказа му не се чувства никаква озлобеност. “По-скоро изпитвам презрение към тези, които предадоха един от най-висшите идеали на човечеството. Единственото оръжие на Троцки беше словото, но острият му ум заставяше кремълския тиранин да трепери”, - продължава Естебан.

И когато през 90-те години съветската империя рухна, внукът станал свидетел на следното: как с математическа точност се сбъднало пророчеството на дядо му. Той казвал: “Ако СССР се превърне в бюрократичен режим, то ще се случи реставрация на капитализма”.

Но Ленин и Троцки също се налагало да прилагат насилие. “Едно е да прилагаш революционно насилие, временни мерки от авторитарен характер с цел установяване насоциализма, и съвсем друго е да прилагаш насилието на контрареволюцията. Двата вида терор са несъпоставими”.

Волков следи всички световни събития, чете вестници и ползва интернет. Подкрепя движението на възмутените, “осъзнатите младежи, които знаят, че системата е изживяла живота си”. Приветства национализацията на нефтената компания YPF, защото “чуждестранните предприятия получават печалба, но не я влагат за развитие на отрасъла”. Волков не е във възторг от това, което се случва по света. “Кризата е породена от капитализма”, -казва той. – Вместо да се подобри живота на базата на научно-техническите достижения, ние изпитваме все по-големи беди. И разрушаваме прекрасната си планета”.

“Човечеството трябва да осъзнае, че се води класова борба, да разбере, че може да постигне друго общество”, - подчертава той. Класова борба? А не са ли твърде остарели тези термини? “Да”, - съгласява се Естебан. – Сталинизмът предаде революцията, номарксизмът се възражда, и Троцки остави след себе си политически багаж, за да започне строителството на новия свят. Той беше до мозъка на костите си убеден, че истинският социализъм ще настъпи рано или късно”. Внукът е съгласен с дядо си, но добавя с мексиканска ехидност: “Въпросът е кога ще настъпи”.