Двойката се задава. Стопираш я. Влизаш и...

Изпитание за духа и тялото е да пътуваш в маршрутка из Пловдив. По-точно в раздрънканите “бели” коли по линия 2.

Още по-трудно за преодоляване е, ако ти се налага да го правиш всеки ден, и то след работа.

Натоварената линия на двойката тръгва от циганските махали в Столипиново, обира Центъра и стига чак до кв. "Прослав".

Двойката се задава. Стопираш я. Опитваш се да влезеш. За да отвориш разбитата врата са ти нужни доста усилия. Напъваш се, напъваш се, докато някой добър пътник отвътре не се смили и не ти помогне.

След 18 часа за свободно място в маршрутката може само да се мечтае. Влизаш и те лъхат миризми, мръсотия, жега...

Белите коли нямат климатици, или поне пловдивчани не ги усещат. Радваш се на отворения мръсен прозорец, който създава илюзията, че влиза хлад.

Шофьорът е пременен с потник и шорти. Е, как да е облечен в тази жега, пък и с 500 лева заплата.

Шофира, гони конкуренцията, изпреварва коли, гледа за пътници на спирките и ти подава билетче. Даваш левче – плащаш си като поп. И се радваш, че се прибираш.

Какво като маршрутката е мръсна и мирише. Седалката до теб е с разбита основа и може да се строполи, но нали ти не си седнал на нея. Дамаската на предните места е разпокъсана, претенции. Лампите нямат външно тяло, чак пък толкова... Качил си се. Прибираш се. Влизаш вкъщи... И така до утрешното извозване.