Меглена Кунева обича да се оплаква, че "тъмните сили" пречат на изящната и реч по пътя към широките народни маси. Да погледнем как през годините "Мадам Йес" е защитавала свободата на словото и правата на гражданите.

Новоизлюпеният партиен лидер, с претенция за премиерски пост, честичко обича да се оплаква от цензура и медиен чадър.

Ронейки крокодилски сълзи, "Мадам Йес", редовно се жали неутешимо, че Световната конспирация, Бойко Борисов и чудовището от "Лох Нес" пречат на аудиторията да осъзнае какво съзвездие изгрява на политическия небосклон. А душманите не само затъмняват изгрева, ами и си позволяват критичен поглед, различен от обичайния слагачески и клиширан хор, пеещ фалшиво разни псалми и възхвали.
Отношение от страна на "четвъртата власт", към което Кунева по едно време привикна. Бившият еврокомисар бе свещена крава и фигура от такъв фундаментален мащаб, каквато простият народ не може, а и не бива да осъзнае.
То не бяха кампании, щедро плащани от държавата, дитирамби, че тя е българин, европеец и като цяло землянин на годината. Проглушиха ни като сирени на 2 юни, след изборите за Европейски парламент, когато водената от Кунева листа на НДСВ постигна над 8% (какво се случи в онзи момент ще си припомним в лъжа номер 3 от поредицата)Нелош резултат, постигнат със скромната помощ на стройната организация за купуване на гласове, вещо ръководена от Малкия Мук или варненския Наполеон.
От година насам Кунева вие като развалено кречетало. Медиите са лоши, всички са срещу нея. Горката тя, гражданският кандидат на Републиката, който винаги се е борил за изконните демократични ценности и защита свободата на словото. Само че в биографията и откриваме един пиперлив момент. Къде е била Кунева през 1989г.? Когато милицията малтретираше дръзналите да се опълчат срещу желязната хватка на Компартията.
Тогава тя се бореше рамо до рамо с...видния европеец Велко Вълканов. Действието се развива в тоталитарния Комитет за правата на човека, създаден за да задуши движението на неформалите. И да провежда интервюта с чуждите кореспонденти. В които казваха, че "няма друга страна, където така свободно да се диша". Кощунствени думи, илюстрирани от счупените младежки глави в градинката "Кристал".
Ако погледнем няколко години по-късно ще се натъкнем на друг достоен за отбелязване казус. През 1995г. Меглена Кунева заема ръководна позиция в правната дирекция на Министерски съвет. По това време 37-тото Народно събрание приема промени в Закона за концесиите. И хоп - автор на нововъведенията е самата Кунева.
А какво се променя - 4 месеца след приемане на закона, той е обявен за противоконституционен, защото цитирам: "В разпоредбата на закона за концесиите се посочват "телекомуникационните услуги" като дейност, която е допустимо чрез закон да бъде организирана като държавен монопол. Конституцията не допуска установяване на държавен монопол за извършване на телекомуникационни услуги."
Какво излиза? Борецът за свобода, пазителят на гражданските интереси, новото лице на българската десница, се оказва проводник на държавен монопол и то в така ревниво пазена от нея сфера. Където тя защитава потребителите.

На двуличието на Кунева спокойни биха завидяли "двуликият адмирал Канарис", "двуликият" от "Батман завинаги" и ред други приказни герои. Show must go on!