Пророчествата на Ванга се сбъдват в САЩ

Архив Пловдив

14-07-2012, 14:11

Снимка:

Дарик

Автор:

Петя Паликрушева

Всичко от Автора

Холандия, Швеция, Великобритания, Полша, Литва и Украйна имали огромни запаси

“В Северна Америка ще се случи огромна катастрофа по вода – човешко дело. Водата по целия океан ще бъде черна и няма да може да се пие. Ще се появят подводни течения, а ветровете ще носят по цялата земя отначало страшна жега и пожари, а после силен студ.” - Из пророчествата на Ванга

“Шистовата революция”, за която така дълго тръбяха страните вносителки на газ, стана факт: САЩ повече не се нуждаят от внос на газ. Наистина, в останалия свят нищо особено не се случи: магистралните газопроводи не пресъхнаха, пазарът на втечнен природен газ не се самовзриви. Но ако ентусиастите продължат все така да увеличават добива на шистов газ, на пазара ще се засили конкуренцията. А може да се случи и екологична катастрофа, пише руското издание Утро.

Това, че леснозапалимия газ се намира в изобилие в шистовите слоеве на земята – неголеми природни резервоари, - отдавна е известно. За първи път за добив на шистов газ в СССР и САЩ заговориха още през 60-те години на миналия век. Но от приказките не последва нищо: бяха необходими огромни вложения, пък и прекалено малко газ се получаваше като краен продукт. В Русия и до днес съществуват огромни запаси “обикновен” газ и на руската държава съвсем не й беше до шисти. Но в САЩ започнаха промишлен добив на шистов газ. “Революцията” започна през 2005-2006 г., когато американците стартираха използването на метода на хоризонтално сондиране и разбиваха бариерите между пластовете чрез атака със специална течност в недрата. Това рязко увеличи добива и позволи вече да се заговори за рентабилност на процеса. Впрочем, немалка роля за това изиграха “удобствата”, които предостави американското правителство на шистоваците – в онзи момент в шистоваци се превърнаха много американски топло-енергийни компании. А после глобалната криза свали цената на газта, и неговото добиване съвсем не се оказа толкова рентабилно, колкото добива на шистов газ в непосредствена близост до крупните центрове на потреблението му.

През 2010 г. добивът на шистов газ в САЩ нарастна 40 пъти. Тази цифра е любима на експертите привърженици на “шистовата революция”. При това те обикновено заявяват, че САЩ по-скоро не просто ще обезпечи потребностите си за “синьо гориво”, но и ще притесни на световния пазар традиционните търговци на газ. Казваха, че шистовият газ ще бъде по-евтин не само от “тръбопроводния”, но и от втечнения. Та той е налице буквално навсякъде, в това число и в енергозависимата Европа. За наличие на огромни запаси от топливото вече заявиха Холандия, Швеция, Великобритания, Полша, Литва и Украйна. Всички те вече са кандидат-износители на газ. Например, съществуват прогнози, че към 2030 г. най-крупен производител на газ в ЕС ще бъде Полша: тя ще добива до 30 милиарда кубични метра шистов газ за година. За това пише  Financial Times, коментирайки изводите от състоялата се през май среща по добиването на шистов газ в Украйна: там ще се разположат Chevron и Royal Dutch Shell, които имат намерение да вложат за добиването 370 милиона щатски долара.

Но ето около какво мълчат привържениците на шистовата революция – че шистовият газ, независимо от бурния ръст на добиването му, би обезпечил не повече от 10% от общия обем на добитото “синьо гориво” в САЩ. При това себестойността му би била повече от $200 на хиляда кубични метра, което превишава аналогичния показател за “традиционен” газ. За никакво самообезпечаване за сметка на шистовия газ в САЩ не може да се говори. В плановете на Вашингтон, наистина, влиза увеличаване добива на шистов газ четири пъти, но само до 2040 г. Съгласно прогнозата на Международната енергийна агенция, добивът на шистов газ в САЩ към 2030 г. ще бъде 150 милиарда  кубични метра. А по оценките на East European Gas Analysis, вече към 2015 г. там ще добиват от топливото повече от 180 милиарда кубични метра.

В САЩ на дневен ред е добивът на шистов нефт. “Революцията се разпространи и към добивът на нефт”, - заяви в началото на годината шефът на американската газово-нефтена корпорация ConocoPhillips Джим Малва. Според думите му, шистовите запаси ще помогнат да се възстанови нивото на добив на нефт в страната, силно съкратило се в последните десетилетия. По данни на министерството на САЩ, добивът на шистов нефт вече се осъществява в 48 щата и съставлява повече от 20% от общото производство. По прогнозата на министерството, към 2035 г. делът му ще нарасне до 31%.

Наистина, да се прогнозират нещата около шистовия проблем, си е кауза пердута. Почти никой не може със сигурност да каже колко въглеводороди в действителност съдържат шистите, колко могат да бъдат извлечени и колко дълго ще бъдат живи кладенците. Например, при среден срок на ефективна работа на газов кладенец в САЩ за 30-40 години шистовите кладенци, пробити през 2003 г., вече ще се задъхват.

Като цяло, шистовият газ и нефтът за сега си остават изключително американско явление в енергетиката. Европа, независимо от гръмките заявления, се намира твърде назад в промишления добив на шистов газ. Според вицепрезидента на Международния газов съюз Жерар Фере, ако шистовият газ започне масово да се добива в Европа, то това ще се случи не по-рано от 5-10 години.

Проблемът е в това, че за добиването на шистов газ се изисква пробиването на множество кладенци на доста голяма територия. А в Европа няма прекалено много свободни територии. Освен това, съществува риск от причиняването на сериозна вреда на околната среда. Работата е в това, че за хидравличното разбиване на пластовете в кладенците се влива токсичен химически разтвор. И няма никакви гаранции, че той няма да попадне в подземните водоносни хоризонти, използвани от човека.

Както показва практиката, за добиването на 10 милиарда кубични метра шистов газ трябва да се пробият хиляди кладенци на територията на хиляди хектара. После се вмъкват в тях 80 милиона кубични метра вода и 5 милиона кубични метра различни химикали. Само по себе си хидравличното разбиване на пластовете също не е безобидно явление. То нарушава структурата на земните недра, смесва водоносните и газоносните хоризонти, а на повърхността това се усеща като локални земетресения със сила 2-3 степен по Рихтер.

В същото време Европа няма единно мнение по шистовия проблем. Съгласно оценките на Ernst&Young, Франция разполага с вторите по величина запаси на шистов газ на континента. На първо място е Полша, на трето – Норвегия, на четвърто – Украйна. Европейската общественост и много научни организации все по-активно застават против разработването на шистите. И, вероятно, гласовете им няма да успеят да предотвратят, но поне ще задържат началото и ще намалят мащабите при добиването на шистов газ на Стария континент. А дано и в политическите кръгове да вземе връх здравия разум: все пак чистата вода и спокойствието на земната кора са по-скъпи от енергийната независимост.