Ограниченията важат до 1 януари 2014 г., френски сенатори искат незабавно премахване

Има шанс ограниченията за работа на българи във Франция да отпаднат. Това прогнозира в интервю за БНР сенаторката от партията на Зелените Алин Аршембо.

Аршембо е вносител на проекторезолюция в Сената, която призовава правителството в Париж за незабавно отпадане на преходните ограничения за достъп на български и румънски граждани до трудовия пазар, които сега важат до 1 януари 2014 г.

Надявам се да бъде подложена на гласуване от Сената в края на септември или началото на октомври. Това поиска моята политическа група. Всъщност няма нужда от приемането на нов закон по въпроса. Той зависи пряко от решението на правителството. Резолюцията на Сената представлява просто една позиция, препоръка, но във Франция това е от голямо значение. Надявам се, ако има ясно изразено желание на мнозинството в Сената, то да помогне на френския президент и на правителството да вземат решение и да напишат писмо до ЕК, в което да се казва, че преходните ограничителни мерки във Франция отпадат. Това би могло да стане много бързо, в рамките на няколко дни.

От сегашната забрана за работа във Франция страдат най-вече българските и румънски роми, смята сенатор Аршембо.

Наистина има около 4 млн. безработни във Франция, но ситуацията няма да се промени заради едва няколко хиляди българи и румънци. Аз обаче предпочитам тези хора да могат да сключват трудов договор и да внасят осигурителни вноски в социалната система. Финансово за Франция е по-добре да има легално работещи хора, отколкото те да се трудят на черно без да плащат данъци и осигуровки.

Знаете ли, че само за доброволното връщане на румънските и български граждани в родината им Франция харчи годишно по 6 млн. евро, уточни сенаторката. Според нея е по-добре тези няколко хиляди чужденци да работят. Така те ще имат достъп до образование и обучение за допълнителна квалификация. Заради преходните забранителни мерки сега младите българи и румънци във Франция след навършване на 16 години не могат да се ползват от възможностите за обучение, които имат останалите европейски граждани.