Продажбите на “Капиталът” и “Манифест на комунистическата партия” през 2008 г. хвръкнаха неимоверно и продължават да растат

Ако се вярва на Guardian, Маркс отново е на мода. Разказват ни, че Западът преживява “ренесанс на марксизма” и че все по-често и по-често младежите “се обръщат към мислите на немския философ на 19 век”, опитвайки се да разберат какво е това рецесия и какво да се прави с нея. Продажбите на “Капиталът” и “Манифест на комунистическата партия” през 2008 г. хвръкнаха неимоверно и продължават да растат. Образът на Маркс украси новата MasterCard, а журналистите и учените вече открито говорят за важността на идеите на Маркс за разбирането проблемите на капиталистическото общество. Може би е настъпила пролетта на марксизма, пише в английското издание "The Telegraph" Брендън O'Нил .

Вероятно, като марксист, аз трябва да се радвам на възвръщането на Карл, пише авторът. Но всъщност модата около всичко, свързано с Маркс, по-скоро ме тревожи. Работата е в това, че в действителност модерността на Маркс днес показва безсилието на марксизма, превръщането му от жива революционна идеология, вдъхновяваща милиони сърдити и често въоръжени хора, в нещо безопасно, в предмет, върху който всички бърборещи могат да размишляват на зазоряване, ядейки мюсли и четейки сутрешния вестник. Марксизмът влезе в мейнстрийма, попадна във Фейсбук и върху фланелките на богатите младежи именно защото факторът, който заставяше властниците и всички олигарси да се боят от него, вече го няма. Имам предвид организираният пролетариат, способен да извърши революцията, продължава авторът.

Марксизмът, всъщност, беше теория за пролетарската революция. Затова десетилетия мейстриймските политици и буржоа, предпочитащи спокойствието и стабилността, го смятаха за вредна и опасна идея. Но днес, когато думата “пролетариат” не се споменава вече от никого, а работниците са отстранени от политическата сцена и са сведени до ролята на шутове в реалити-шоу, а и са обект на сълзлива жалост в книгите на Поли Тойнби, марксизмът престана да плаши властниците. Без тези досадни “тесняци” и революционни трибуни, той стана достатъчно безопасен, за да служи за подходяща философия за разговори на маса. Живеем в епохата на безпрецедентен социален мир, лишен от сериозна поляризация, и затова с марксизмът днес могат открито да се заиграват дори тези, които някога получаваха обрив от самата дума.

Зад съвременния “марксизъм” не стои никакво социално движение, затова в него има толкова много риторика. Всъщност, новите марксисти просто подбират трохички от произведенията на Маркс с надеждата, че те може би ще прикрият съвременните предразсъдъци на философско-историческата им безпътица. Фактически, те използват отдавна мъртвия Карл като кукла, вкарвайки в обрамчената му от брадата уста нищожните си мисли. Главният предразсъдък, заради който разкопаха трупа на Маркс – това е идеята, че капитализмът е зъл, гаден и твърде консуматорски, а на всички ни е време да започнем да живеем по-социално съзнателно и по-малко материалистически, да се вълнуваме от обкръжаващата ни действителност, вместо да мечтаем да се повеселим в псевдотюдорски замък. Накратко казано, революционерът Карл е поставен на служба на дълбоко консервативната мисия на съвременните леви, обичащи да скърбят за прогреса, за икономическия ръст и за разрушената екология.

Но всички тези моралистични ридания за ужасния капитализъм нямат никакво отношение към марксизма. Напротив, Маркс не само жестоко анализира разрушителните тенденции при капитализма, но и възхвалява капиталистическата класа. В “Манифест на комунистическата партия” той признава дръзновението си, заявявайки, че буржоазията “създаде чудеса на изкуството, но от съвсем друг вид в сравнение с египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали. Тя извърши съвсем други походи, в сравнение с преселението на народите и кръстоносните походи”. Днешните оплаквачи в марксистки одежди предпочитат да се отрекат от чудесата на съвременния капитализъм. Те доказват, че ръстът на икономиката ни превръща в душевноболни, гаврят се с международната търговия и промишлеността, замърсяваща бедната майка-Земя. Приемането на Маркс от тези сити и скърбящи над човешката алчност свидетелства не за възвръщането на марксизма, а за неговата смърт, завършва изданието.