В бордеите, между две ястия в таверните и бързо в затворите

Сенаторите и съдиите, заемащи най-високото положение в римското общество, всъщност не са имали и представа за това, което се е случвало в главите на простите граждани, покорените народи и робите. И от това са произтекли фатални последици. В книгите от римския елит не пише нищо за обикновените хора, коментира германското издание "Die Welt".

Те живеели в сянка, констатира американският специалист по антична история Робърт Кнап. Този почетен професор от Университета в Бъркли е посветил много от личното си време, за да се гмурне в трудовете на големите историци от онова време, да прочете пророчествата на оракулите и тълкуванията на сънищата, да прелисти папирусите, надписите по стените, театралните пиеси, стихотворенията и романите, и да състави картина на живота на нормалните мъже и жени в империята – гладиаторите, проститутките и войниците.

5000 от 60-милионното население

Всички свои изказвания професорът е изложил в книгата си “Римляните в сянката на историята”.

Рим управлявал средиземноморския свят повече от 800 години – от победата над елинистическите владетели в 197-190 г. пр. н.е. и до арабските завоевания последвали след 634 г. В най-добрите времена, в епохата на цезарите от първото до третото столетие, в тази световна империя са живеели от 50 до 60 милиона човека, от които примерно 9 милиона са били римски граждани.

Богатите хора са били 0.5 % от населението, те са контролирали, според Кнап, “80% от собствеността”. Голяма част от собствеността принадлежала в 25 % на останалото население, т.е. на средната класа, чийто представители се отличавали с относително благосъстояние откъм ресурси и трудова етика. Това били търговци, занаятчии, заможни селяни. За останалите хора животът бил труден, а често те били обикновени роби.

Кнап дава за пример най-разпространения и ползващ се с голямо търсене занаят – проституцията. “Ще бъда твоя за една медна монета” – гласи съхранилият се надпис на стената в град Помпей. Но имало и такива жени като някоя си Атика, които се отдавали за “16 аса”. В същото време “Квадрантария”, за която бихме казали сега “проститутка за пет цента”, представлявала най-низшата класа в йерархията.

За две аса римлянинът можел да получи хляб и къс сирене. Осем или десет аса – това се смятало за добра цена, която давала възможност на бащата на семейството да свързва двата края.

Проститутката, сред чийто клиенти били представителите на средната класа, можела лесно да заработи на ден 20 аса. Затова не е изненадващо, че сексът за пари се предлагал практически навсякъде – в класическите бордеи, в промеждутъците между две ястия в таверните, а и като вариант за бързо обслужване в затворите.

Бракът в тази епоха не бил въпрос на любов и се основавал на делови отношения, в които абсолютната главна роля принадлежала на мъжа.

Повечето семейства били радостни, ако дъщерите се омъжвали на 15 години. Така те можело да бъдат зачеркнати от списъка на хората, които трябвало да се изхранват. Що се касае до мъжете, то те били готови да се оженят, когато навършвали 30 години. “Малоценната жена”, както я наричат много източници, трябвало да върти семейното стопанство, да възпитава децата и да служи на мъжа си. Сексът се използвал за произвеждане на потомство и за създаване на работна сила, а не за удовлетворение на страстни желания.

Мъжете, които не били удовлетворени от позата “тяло в тяло” разглеждали пазарните предложения в бордеите. За изобилието на вариантите учените съдят по град Помпей и съхранилите се там надписи. Кнап не изпуска възможността да спомене, че еротичният пазар в античността се е отличавал от следващите времена по едно: по онова време нямало такива смъртоносни болести като сифилис или СПИН.

Животът на повечето римляни не бил цветя и рози. Полиция по онова време нямало и процъфтявали кражбите. Всеки ден пожари можели да  унищожат имуществото. В случай на болест  жителите на Рим предпочитали да носят подаяния на боговете, а не да се консултират със скъпите лекари.

Във всеки момент корабите можели да потънат, реколтата да загине от суша, а децата да умрат. Не е изненадващо, че средната продължителност на живота била не повече от 45 години.

Животът на легионерите не е бил толкова суров, както се опитват да ни внушат това комиксите и филмите за Астерикс. Количеството на военните в онази епоха било 300 хиляди. Ежегодно в състава на римската армия били рекрутирани от 7.5 до 10 хиляди новобранци.

Нямало недостатък на желаещи да бъдат войни. Хората били привличани не само от високата престижност, постоянната храна и доброто медицинско обслужване. Войниците така се измъквали от бащиното подчинение и заработвали толкова пари на ден, колкото един прилежен работник.

Изследванията показват, че след всички отчисления и разходиза лични нужди, включително посещенията в бордеите, всеки войник можел да си спести една  четвърт от годишния доход. Ако легионерът се издигал в центурион, то заплатата му се увеличавала 17 пъти. А ако работата стигала до война, те можели да разчитат на допълнителни премии, а и на трофеи.

Робите били около 15 % от населението. Те били на пълно разпореждане на стопанина си. Практически нямали никаква лична свобода. Били жертви на садизъм, обект на сексуална експлоатация. Но те имали възможност да се откупят за пари или, което и се случвало често в градските семейства, в даден момент просто ги пускали насвобода.

Цялата противоречивост на робското съществуване нагледно се проявявало на арената. Там загивали най-често роби. Те масово умирали по време на боевете с хищници или при масовите убийства.

Гладиаторите били поп-звездите на античността. Те получавали слава, пари, благосклонносттта на жените от аристократичните семейства, а ако им провърви, те можели в края на краищата да се окажат на свобода. В откритияпрез 1997 г.масов гроб от тази епоха в Ефес, намерили 67 скелета на бойци, и практически нито един от тях не е бил по-стар от 30 години.