Европа върви към окрупняване и глобализация, а ние вървим към общини и общинички, които са вредни, смята бившият кмет на Пловдив

Иван Чомаков е роден на 15 октомври 1953 г. Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Работил е като главен асистент в катедрата по анестезиология и реанимация на ВМИ – Пловдив, специализирал е в клиниката по сърдечна хирургия на проф. Александър Чирков. Има 23 научни публикации. От 1991 до 1994 г. е работил в гр. Хомс, Либия, като специалист анестезиолог. От 1997 до 1999 г. е народен представител в 38-то Народно събрание от 16 Многомандатен избирателен район – Пловдив град и регионален лидер на Съюза на демократичните сили – Пловдив. На местните избори на 16 октомври 1999 г. като кандидат на СДС и коалиция д-р Чомаков е избран за кмет на Пловдив и остава на поста два поредни мандата – 1999-2003 г. и 2003-2007 г. През 2008 г. оглави пловдивската Нова българска телевизия (бившата “Евроком България”). През 2010 г. напуска административния пост и се връща на работа във Университетска болница “Св. Георги” (ВМИ) в Пловдив.

Д-р Чомаков, следите ли политическия живот?  

Не с такава интензивност, както през 90-те години и до 2007-ма, но като всеки нормален човек се интересувам какво се случва.  

Каква е оценката ви за политическата ситуация сега? 

Политическото пространство се разми след идването на НДСВ на власт, с този псевдолиберализъм. Двуполюсният модел беше разбит. Интересът на обществото се изчерпа след като хората, които се занимават с политика, започнаха да преминават от една в друга политическа партия. Липсата на последователност у някои лидери доведе до разочарование на хората. Вече не е така интересно в политиката. 

Разривът между партньорите в Синята коалиция изненада ли ви? 

Разривът беше заложен още при създаването на Синята коалиция. СДС не само за мен, за много хора, е една емоция, едно преживяване, което никой не може да забрави. Очакванията на хората бяха свързани с възраждането, което е преживял едно време народът. Всички участваха безкористно в политиката в началото. Когато станах народен представител, станах свидетел как се взимат решения – не в интерес на хората. 

Бихте ли се върнали в активния политически живот? 

Трудно ми е да бъда с хора, които вървят 12 години след мен. Аз съм привърженик на автентичното дясно, независимо че не съм член на СДС от 6 години. Трудно е да правиш компромиси със съвестта си, с възпитанието си. Много е трудно да се спечели доверие и много е лесно да се загуби. Сега няма лидери, няма кауза, никой не казва какви са целите и механизмите за постигането им. Всеки говори: “Ще правим коалиция с този, с онзи”. Нагледах се на безпринципни коалиции.

Аз съм привърженик на консерватизма в добрия смисъл на думата. В развитите държави има традиционни политически сили, независимо че сега някои преживяват криза, заради самата криза в политическата система. Ние, в България, не можахме да изградим това, а се оправдаваме и лесно преминаваме от единия на другия бряг. Печеливши сме в собствените си очи. Политическото възпитание у нас все още е на много ниско ниво. Политиката е партньорство, което не приключва в деня на изборите. Това е партньорство между избраните и избирателите и добрият политик трябва да  поддържа това партньорство. 

По време на втория ви мандат в Пловдивския панаир влезе частен партньор. Много хора ви хулят заради това. Каква е историята от ваша гледна точка? 

В моята програма още от първия ми мандат беше заложено да се работи за преструктириране на панаира, с 33% участие на общината, за да се гарантира, че панаирът ще изпълнява функциите при създаването му и за да го има след нас. Винаги съм отстоявал тази позиция. Публично-частното дружество го направи държавата, тъй като панаирът беше 100% държавна собственост. Предложението беше направено от всички групи съветници. Отварям скоби – още тогава от ЕС имаше критики, че в България не се прилага формата “публично-частно партньорство”, което в Европа е честа практика. По наше време нямаше законодателство, което да регламентира правата и задълженията и на публичния, и на частния партньор. Законът за публично-частното партньорство беше приет съвсем наскоро.

При преструктурирането държавата допусна една сериозна грешка, която даде възможност на частния партньор да придобие по-голям процент. Става въпрос за частните реститути, физически лица, които по съдебен път си върнаха собствеността в панаира. Беше направена оценка на дела на реститутите – 500 млн. лв. Ако държавата беше изкупила акциите на тези хора, щеше да запази мажоритарния дял може би.

Панаирът продължава да е в забранителния списък за приватизация…

Панаирът не е приватизиран, беше направено преструктуриране на собствеността. Ако съотношението в борда на директорите беше друг, тогава и формата на управление щеше да е различна. Самия аз не съм бил за такъв тип преструктиране, а за участие на общината, която има интерес за развитие и запазване на дейността на панаира. Вярно е обаче, че след влизането на частния партньор бяха реализирани сериозни печалби и бяха направени сериозни реинвестиции.

Какво не ви харесва в панаира?

Не харесвам управлението. За мен една такава структура трябва да работи денонощно, постоянно трябва да има дейност. Сегашната формула е изчерпана. Не може само да се продават изложбени площи. Имах идея да се направи конкурс за международен мениджър, ходихме дори да проучим опита на Лайпцигския панаир, но не бе възприето. По времето, когато бях управител на телевизията, имаше интерес през зимата да се снимат филми. Дори продуцентите на шоу предаването “Биг Брадър” бяха направили запитване да го снимат в празните палати. Тези идеи бяха определени като несериозни и не се реализираха. Добрите мениджъри трябва да предвиждат развитието на фирмата си. 

Бяхте управител на Нова българска телевизия…

Имах визия за създаване на силна регионална телевизия. В Германия има такива и мисля, че Нова българска телевизия можеше да се превърне в такава за Пловдивска област. Смятах, че ще се използват моите възможности, но за съжаление имахме разминаване в концепцията със собственика на телевизията. Никога, дори като кмет, не съм угаждал на тоя и оня. Телевизията трябва да бъде в известна степен опозиция, конкретна, конструктивна. Правихме проучване за зрителските нагласи. Хората искаха филми да гледат, но не може да игнорираш публицистиката и точно по мое време тръгнаха такива предавания. Не може Пловдив да няма сериозна телевизия, а Варна например да има четири! Другото което е важно – докато управлявах телевизията, нямаше съкращения на журналисти. Хората са с потенциал, но той не се използва пълноценно, не се развива.  

Смятате ли, че Ягодово трябва да се присъедини към община Пловдив?

Община “Родопи” е община, която няма никакъв ресурс, никакъв потенциал. От всички 264 общини в България, само 30-40 са с потенциал. Европа върви към окрупняване и глобализация, а ние вървим към общини и общинички, които са вредни. Опитът показва, че голямата община тегли развитието след себе си. Аз имах идея за създаване на Зона за бърз икономически растеж на 6000 декара срещу КЦМ. Имаше инвеститорски интерес, но тогавашният министър-председател (б.а. – правителството на НДСВ) не намери време да се срещне с него. По-късно директорът на КЦМ инж. Никола Добрев започна да развива тази идея. С пловдивския депутат Юлий Славов направихме законопроект за хай тек паркове, не се реализира. Имахме проект за спортна зала и ако беше подкрепен, щяхме да имаме нова голяма спортна зала преди София. Заради проекта за обновяване на централната градска част ме вкараха в прокуратурата. Спечелих всички дела. Пречеше се по всякакъв начин. Не се осъзнаваше, че сме много назад от другите европейски държави и бизнесът трябва да се облекчи, за да ги догоним. Вместо това ние влязохме в сложни процедури и всичко се забатачи.

Накрая нещо по-лично – радвате ли се на внучета вече?

Млад баща съм още (смее се). Синът и дъщеря ми още учат. Знаете ли, като гледам моите приятели, които имат внучета, започва да ми се иска и на мен. Сигурно ще ми е приятно.