Или как Димитров не успя за втори път да продаде "синята идея"?

"По-добре мъртъв, но жив за своята партия, отколкото жив, но вонящ политически труп."

Тези думи на обесения във Варненския затвор Йордан Лютибродски, бяха цитирани по-често от Ленинови постулати, в издаваните от "Партиздат" пропагандни материали. Не че съм фен на терористите, вдигнали ръка на законната власт, в името на две пити кашкавал. Но няма как да не отбележа, че експредседателят на СДС Мартин Димитров бавно и неумолимо върви към разлагане. Защото той е политически труп отдавна. Драмата в случая е, че поради напредналата фаза, тленните останки излъчват зловоние, от което всеки здравомислещ в десния спектър сбръчква погнусено нос.  
Днес Димитров заплашва, че Боби Марков и новоизбраният лидер Кабаиванов, щели да пратят "сините" в небитието. Защото забележете "съществува опасност да не влезем в парламента". Новият син шаман продължи да споделя какво му говорят звездите с крупно разкритие: "През 2009г. направих коалиция с Костов за да е по-сигурно влизането ни в парламента." Айде бе! Никой не се сети с каква мисия бе изпратен Димитров на синия мостик. Нито защо в политическите среди упорито бе натякван новият му прякор: "мъжката секретарка на Иван Костов." Димитров изпълни своята мисия - да осигури места в 41-вото Народно събрание на Командира и приближената му кохорта. Очевидно е, че днес най-големият му страх е отмъщението на господарите. Онези, които с много ресурси го направиха председател на СДС. Същите, които подеха мръсната кампания срещу Пламен Юруков, принуждавайки го даде път на "неопетненото икономистче" от популярния институт. Мит е как никому неизвестният Мартин Димитров попадна в листите на "сините" през 2005г. Уравнение с много неизвестни е и шеметната му кариера, чиито пик е лидерският пост и то само на 31. С което успя да подобри рекорда дори на Жан Виденов.
Бившият председател продължава с фундаменталните прозрения: "евентуалното влизане в парламента не стряска тези хора." Хайде, холан! Май по-скоро ти си стреснат, че ще бъдеш изритано от топлото кресло, с което свикна. И в името на което си готов да се съюзиш и с Дявола.
 
В последните седмици Димитров и неговите адютанти впрегнаха целия си инструментариум от продецурни хватки и апаратни номера. Използваха пълен арсенал от дребни далавери, но "се ла ви, животът нивга не върви, щом приятелчета мили разчитате на чужди сили", както се казва в едно популярно стихотворение. Стигнаха дотам да зачеркват от изборите цели организации. Чрез личните машинации на бившия главен секретар Димитър Иванов, който отстрани над 250 членове на СДС. Разбира, се принадлежащи към структури, които не желаят да правят коалиции с ДСБ.

През 2008г. Румен Христов изгуби изборите за председател на СДС, след тежки клевети и внушения, че е човек на ДПС и бившия главсек на "сините" - Христо Бисеров. Няколко месеца по-късно по крайно криминален начин бе изритан от първото място в русенската листа. Въпреки, че местната организация го бе издигнала съгласно устава. Подобна съдба имаше и друг съперник на Димитров - Иван Сотиров. С други думи Димитров си пренареди листите както му е угодно, на фона на тежка репресия срещу опонентите си вътре в партията. А конците бяха очебийно дърпани от "Кърниградска 18", където се помещава Мавъра от Драгалевци.
В този ред на мисли, сега е интересно накъде ще поемат Димитров, Иванов, Нейнски и сие? Досега се криеха зад партийните постове, но оттук насетне? Защото едва ли от "Раковски 134" ще им позволят да продължат службата си на чужди интереси. Въпросът изглежда реторичен на фона на родните реалности. Защото в други общества "петата колона" умира в презрение и забрава. У нас директно от Дантевия девети кръг на Ада, спокойно скачаш в нов кораб. Под бурните аплодисменти на овчедушното стадо.

Не знам дали СДС ще влезе в 42-то Народно събрание, но спокойно може да се отбележи, че партията се намира в Чистилището. А как ще излезе оттам е Божа работа. Но пъпната връв с претендиращите за най-големите християндемократи, консерватори и още не знам си какви е скъсана. А спасението на давещите си е лично тяхна грижа.