Мъченицата без страх предала тялото си на страдания, но не се отказала от вярата си в Христос, затова персийците я разпънали на кръст като Него.

 Българската православна църква почита на днешната дата паметта на Св. мъченица Юлия девица.

Според преданията Юлия е родена в Картаген и произхождала от знатно и християнско семейство. Но, когато персийците покорили града, те отвлекли много от хората.

Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в робство на един търговец. Той дълго се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос.

Господарят й вече бил готов да я погуби, но като виждал, че служи вярно и работи усърдно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър нрав, кротост, смирение и строго постничество. Господарят й много се удивлявал на това, започнал да я съжалява, да я обича и уважава: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита милост към нея. Тя вече била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с много товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, тъй като виждал, че под нейния надзор имуществото му се увеличава.

Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства.

Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости - мъчителите й решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. Това станало през ІV век.

Когато тя висяла на кръста и вече била близо до смъртта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, огромна жалост изпълнила сърцето му, но с нищо не можел да й помогне, Христовата невеста вече умирала.

Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата й излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели и обзети от страх избягали оттам и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста.

Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не й приготвил честно погребение.

Ангели известили монаси от манастир на остров Маргарита да вземат тялото и да го погребат. На мястото, където била разпъната местните хора издигнали малък манастир, като прославили Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този мъченически подвиг.

На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести, а самото място винаги било спасявано от нападения и атаки.