Община Созопол повлече крак с успешния си археологически туризъм, а след тях проекти за възраждането на древната история започнаха да се финансират в целия регион.

Скритото минало и история на Царево, още от съществуването му като град Василико започват да разравят археолози от края на тази седмица. 

Подобен археологически проект ще бъде стартиран за първи път в морската община. Проучванията ще бъдат в района на църквата „Успение Богородично" в кв. Василико.

Според някои средновековни извори в района се е намирал манастира „Св. Троица”, който е с неизяснено местоположение. В двора на църквата и по повърхността около нея археолозите намерили многобройни фрагменти от керамични съдове от ранното християнство V-VІ в. и от епохата на Средновековието ХІІ-ХVІІ в.

Резултатите от археологическите проучвания дори и в този междинен етап надхвърлиха и най-смелите очаквания на специалистите, които открили многобройни свидетелства за това, че тук е имало старо тракийско селище от ІV-ІІІ в. пр. Хр., което е съществувало до към І в.

На 60-70 м. източно от църквата „Успение Богородично”, в района на старата вятърна мелница, археолозите се натъкнали на сграда от ХV-ХVІ в. Тя е дълга е 12 и широка 6 м. В нея имало шпора и счупена стрела и други предмети, от които станало ясно, че това е бил стражеви пост.

Мястото на сградата е стратегическо – над залива с днешния плаж на Василико, който е използван най-много именно през средните векове. От това време са извадените през годините мортири, гюллета, саби и монети от ХVІ-ХVІІ в. Вътре е открита и керамика от VІ в., което показва, че мястото е използвано като военен пост още преди 1500 г.

Учените се натъкнали още на църковна утвар, луксозна керамика от Х и ХІ в., както и многобройни съдове от ХV-ХVІІ в. Открит е и рядък паметник – бронзова ранновизантийска еталонна теглилка – екзагия.

Проучванията се финансират от Министерски съвет и са част от мащабния правителствен проект „Виа Понтика". Научният екип е под ръководството на Милен Николов - археолог от Регионален исторически музей-Бургас.

Интересът към древната история на Царево е голям, но до този момент никой не се е заемал да я проучи професионално.

Древното име на Царево всъщност е Василико - днешният едноименен квартал на морския град.

Василико е пристанище поне от средата на ХІІ в., когато е споменато от арабския пътешественик ал-Идриси. През ХІV в. Василико е отбелязано и в някои италиански морски карти, а от ХVІ в. има и информация за града от турските данъчни регистри.

През 1662 г. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби.

В началото на ХХ в. градчето е посетено от К. Шкорпил. Той записва и легендата, че тук е бил центърът на владенията на благородника Васил и затова след смъртта му градчето се нарича именно така - Василико.

Някои учени извеждат името от гръцката дума за император - василевс, а според трети името произхожда просто от гръцката дума за босилек, която буквално е повторена в името Василико.
Археологическият обект е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично".

Тази монументална базилика е изградена през 1810 г. и преустроена през 1894 г. Това е най-голямата църква по Южното черноморие от периода на турското робство и е достатъчно безпристрастен белег за богатството на старо Василико, понеже бедно градче в никакъв случай не може да си позволи толкова скъп и мащабен строеж, особено в началото на ХІХ в.