Имотът може да стане 101-ият национален туристически обект

Вратите на двореца в Кричим за пръв път ще се отворят за граждани през есента. Най-сетне срещу такса обикновеният българин ще може да се докосне поне за часове до комфорта и разкошното имение на царете Фердинанд и Борис, потвърди областният управител на Пловдив Здравко Димитров. По негова инициатива първата организирана група, официално посетила двореца, бе от пловдивски журналисти.

Правителството прехвърли резиденцията от Национална служба „Охрана“ (НСО) към финансовото министерство, а вчера Димитров е подписал актовете за държавна собственост. Дянков добре е пресметнал, че дворецът е достатъчно атрактивен и освен да влага в него, е дошло времето държавата да изкара и пари. Кой не би искал да се потопи в разкошния имот от общо 2 000 декара, като 300 от тях заема поддържан парк с редки растителни видове от цял свят – дъб на 500 години, тополи на 200, бамбук, секвои, манголии, езеро с водни лилии. Има идея дворецът да стане част от 100-те национални туристически обекта, каза областният управител.

Дворецът "Кричим" представлява масивна двуетажна сграда с 55 преходни и самостоятелни стаи и 12 бани. Уникалното е, че всяко помещение има различен полюлей и осветление. В царския имот се вижда още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, цветарник, бомбоубежище и земеделски ниви и градини.

Малцина са имали шанса да влизат в имението, след като НСО поема двореца. Достъпът е бил ограничен – но не и за някои. Разхождайки се в имението човек не остава с усещането, че имотът е необитаем, напротив. След национализацията сред партийните величия, които са отдъхвали в царските покои, са Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова, а Вълко Червенков е бил постоянен гост.

Той е подремвал в покоите на царицата на втория етаж. Тъй като спалнята й не му е била по мярка, е преправяна и удължавана специално за него. Там се вижда и легло за масаж. „Другите оригинални немски мебели обаче са непокътнати и запазени, заедно с всички сервизи, които са описани под номера“, разказа управителят Венцислав Парпулев. От 12 години той има честта да стопанисва имението. Не може да се отрече едно – резиденцията е запазена, в спретнат вид, а вътре блести от чистота.

След 1989 година потокът от представители на властта и гости от чужбина никога не е спирал, призна още Парпулев. „Последно дойде министър Дянков“, каза той и отрече друг от управляващите да е отдъхвал в покоите на двореца. Въпреки това наш репортер видя в царските бани наскоро използвани пасти за зъби и четки. Разбираме, че се харчат и доста пари и усилия за поддържането на декоративни растения в цветарника.

„Украсяваме по специален начин двореца по време на мероприятия“, обясни Парпулев. Какво обаче се случва в двореца и кой го организира журналистите не разбраха. Една камериерка и домакиня се грижат за чистотата на двуетажната къща. На въпрос как поддържат паркета в толкова блестящ вид те отговориха: „Никога не е циклен, но го чистим с тел за чинии много често - след всяко посещение“.

И дума не казаха кои са били въпросните посетители. Любопитно, особено след като „достъпът е бил ограничен“. Продукцията от десетките декари ябълки, праскови, кайсии и какви ли не овошки и зеленчуци не се продава. За чии нужди отиват е тайна. „Имам указание персоналът от 30 човека да запази разнообразието им през годинините, а за друго не коментирам“, каза управителят.

Гората към двореца е обитавана от разнообразни животински видове като сред най-ценните са повече от 200 екземпляра елен лопатар, сърни, бронзова мексиканска пуйка и други. Управителят само не се закле, че в двореца не се ловува, но ловните стопанства могат да си поръчат и закупят елени. Той не пожела да отговори и колко струва на държавата издръжката на имението. 700-те хиляди лева на година, които посочи преди дни министър Дянков, не бяха потвърдени от Парпулев.

Заслугата от държавно имението да не премине в частни ръце е на бившият областен управител на Пловдив Тодор Петков. Само твърдостта му пред волята на Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза и други интереси е причина дворецът до ден днешен да е на България, коментира Парпулев.