Монголия умело използва богатите природни ресурси мед, злато, уран, каменни въглища

Монголия влиза в новата група държави, които подобно на страните от Близкия Изток, забогатяват, продавайки нефт на Запада. Те вдигнаха икономиките си благодарение на нуждаещия се от ресурси Китай

Ако успеете да попаднете във VIP-залата на втория етаж в Louis Vuitton в Улан-Батор – а той се намира редом до Burberry – ще ви налеят чаша шампанско и ще ви покажат инкрустирано със скъпоценни камъни седло, създадено специално за този магазин. То символизира “монголската традиция по езда”, съобщава Louis Vuitton. Ще ви покажат специален контейнер за транспортиране на хайвер през същите тези монголски степи, в които е израснал Чингис хан, пише американското издание "The Atlantic ".

Това е новата Монголия, а тя не във всичко прилича на старата. Миналият начин на живот си е пак там – макар юртите, които векове се разполагаха по степите, сега често са украсени със спътникови антени и слънчеви панели. Пък и защо трябва да изчезва старата Монголия, нали?! Нито китайското, нито съветското господство не измениха монголската номадска и индивидуалистична култура. Но сега, когато наричат монголската икономика най-бързоразвиващата се в света, никой не е сигурен в това, че умопомрачителната трансформация на Монголия ще бъде в нейна полза.

Страната е второстепенен глобален играч и съдбата й е свързана със съдбите на могъщите й съседи – Китай на юг и Русия на север. Монголия пада и се въздига заедно с тях. Сега, вече демократична и пазарна държава, тя съумя да се присъедини към процъфтяването на Китай – но е принудена да си поделя с Китай и неговите рискове.

Монголия е богата на природни ресурси: мед, злато, уран, каменни въглища. Гражданите, между които се разпределят приходите, са сравнително малко. Макар територията й три пъти и половина да превишава територията на Калифорния, в Монголия живеят само 2.7 милиона човека – по-малко, отколкото в градския център Фучжоу, 30-тия по големина град в Китай.

Благодарение на растящите потребности на Китай именно от минералите, които се намират в изобилие в северната му съседка, Монголия се присъедини към неголямата група на някога бедните азиатски страни, възраждащи се чрез търговия с Пекин. Казахстан успяваше да снабдява Китай с енергийни ресурси, да обезпечава себе, да се модернизира, да строи нова сияеща стъклена столица…

Такива страни, като Киргизия и Узбекистан, строят икономиката си чрез опората на китайския пазар.

Но благосъстоянието на Монголия не е устойчиво. Ако в китайската икономика се случи неочакван спад – което е напълно възможно – монголската икономика моментално ще рухне. Но дори това да не се случи, след 20 или 50 години монголските шахти, без съмнение, ще пресъхнат.

Сега многобройни монголци, отказали се от скотовъдството, се стичат към стремително растящата столица. Те зависят от икономиката на минералните ресурси, и ако новият живот ги подведе, много от тях няма да се върнат към стария живот никога.

Ако Монголия използва китайския модел, пред нея се изправя проблема: как да вложи парите в по-устойчиви отрасли, за да се опре на тях, когато свършат ресурсите. Няма лошо монголците да се възползват от плодовете на успеха си, но ако продължат да си харчат парите за скъпоценни седла, първият за столетието златен век за Монголия може да се окаже съвсем краткотраен.