Петте преплетени кръга просто се превърнаха в търговска марка като Мерцедес и Кока-кола

„Главно е не победата, а участието”, твърдеше навремето Пиер дьо Кубертен, основателят на съвременните Олимпийски игри.

Ако днес баронът гледа някъде отгоре в какво са превърнали творението му, сигурно му се завива свят. Това в Лондон, онова в Пекин и следващото от тук нататък е всичко друго, само не и Олимпийски игри. Не и онези, за които мечтаеше Кубертен. Навремето той е измислил споменатия девиз, за да убеди повече хора да участват. Днес са въведени квоти, за да дойдат възможно най-малко състезатели!

Олимпиадата е превърната в спортен вариант на футболната Шампионска лига. Но малко по-изчанчен. В мероприятието на УЕФА, наградният фонд го раздава самата организация. Докато на Олимпиадата, МОК само прибира приходите. Премиите идват от държавите. Даже малка България намира начин да премира шампиона си с близо 500 000 лева с различните натрупвания. Да не говорим за големите страни. Само Щатите, Русия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Аржентина и Австралия са приготвили такъв награден фонд за героите си, че да бие този в Шампионската лига!

Извинявайте, ама това няма нищо общо с олимпизма. Затова дйте да не се залъгваме с някакви идеали, мечти и прочие алибита на случващото се днес. Тези олимпийски игри не са онези. Приключиха с вкарването на професионалния спорт в тях. А днес всичко е професионално! Тогава за какво говорим!? Та на тези игри ще участват звезди, които общо на година изкарват над 30 миларда евро! И те идват на Олимпиадата да станат шампиони, да вземат медал, за да си запазят приходите. От Пекин насам Юсейн Болт е подписал рекламни договори за над 60 милиона долара. Може и повече да са дори. Нали знаете, че ако в Лондон той не направи поне наполовина от онова, което стори в Азия, доходите му ще спаднат поне тройно? Какво накара Майкъл Фелпс да се върне в басейна? Само си го каза, чистосърдечно, стига онези, които го слушат, да искат да го чуят: „Не инвестирах правилно парите от Пекин”. Свършил е човека премиите и сега се захваща отново с онова, което може, за да живее добре – плуването.

Само забележете, кое беше едно от първите официални изявления на хората на МОК тази седмица. Очакват Олимпиадата в Лондон да бие всички останали по приходи! Не по рекорди, не по масовост, не по качество. Приходът е важен. Единствено той. В името на него днес олмипийският комитет повече бди над експлоатацията на петте кръга, отколкото над тази на играчите. Което е и нормално. Олимпийските кръгове се превърнаха в обикновена търговска марка. Но страшно печеливша. Почти колкото Кока-Кола и Мерцедес. И както в Щутгарт не им пука кой ще кара колата, важното е тя да се произвежда и продава, така и в МОК им е все едно за състезателите на пистата, на терена, в басейна. Важно е те да вършат нещо, което да се продава, да води генерални спонсори за стотици милиони. Срещу което работници като Болт, като Фелпс, като Исинбаева получават своето. И закономерно хиляди вече отиват на олимпиада да се боррят да заемат тяхното място.

В това естествено няма нищо лошо. Навремето на победителите са давали по един лавров венец и до там. Но тогава и идеалът е бил – друг. Искаш да си най-добър, най-силен, не заради премията от 100-килограмов коч, а заради своето „Аз”.

Днес да имаш собствено „Аз” е много скъпо. Защото в древна Елада не е имало Кока-Кола, Епъл, Мастъркард, Митцубиши. Всички тези финансови пирании, както и десетки други като тях, купиха собственото „Аз” на атлетите. И така сложиха точка на олимпизма. А състезателите няма къде да ходят, освен да станат част от индустрията. Стига да искат да са на върха. Има нещо знаково в израждането на церемонията по награждаването. Навремето спортистите плачеха на почетната стълбичка и целуваха медала си. Днес го захапват за снимка. Това е символът на днешната олимпиада – тя е шанса да захапеш кокала, да се докопаш до големите пари. И пак казвам – никой не може да ги вини състезателите за това. Те са просто част от комерсиализирането на игрите, на света. В Пекин Жак Рох говореше повече за маркетинг, за опазване на марката, отколкото за рекорди, за спорт. Не може, когато на върха парите са единственото нещо, вълнуващо спортните олигарси, надолу по пирамидата да не е така. Затова и войната с допинга е толкова бутафорна. Та състезателите го гълтат да станат първи, да вземат премията, да ги забележат. Някога за един лавров венец не си е струвало. Но днес за 10-20 милиона, които те чакат в следващите 50-ина месеца, ти плюеш на собственото си здраве. Защото по-добре болен, но богат с шанс да се спасиш, отколкото само беден и болен.

В Пекин Рох обеща, че ще замразят допинг-пробите и ще ги отворят по-късно, за да разберат какво са гълтали китайците, убили тогава всичката конкуренция. Направи го под натиска на великите спортни сили, почуствали се унижени, че от нищото срещу тях изкачат някакви китайчета, пребиват ги и пак изчезват в нищото. Затова и днес в Лондон ги няма над 60 процента от азиатските шампиони! Те просто са били създадени за тогава и с олимпийската титла от Пекин е изтекъл и срокът им за годност. Малката подробност е, че г-н Рох не направи нищо със заканите си. Пито, платено. На аизатците тази олимпиада им трябваше, за да се легитимират като сила. И го направиха на гърба на МОК. Какво е получила олимпийската федерация за това, само тя си знае. Но със сигурност са милиарди.

Не може при това положение, когато МОК е превърната в официален търговец на влияние, спортистите под тази „шапка” да имат други идеали. Те са част от най-скъпото състезание в света, от Олимпийски игри, които някога бяха олимпийски игри на морала, а днес са просто световен финансов форум. Най-големият такъв. Така, че от петък забравете за Кубертен. Както стана дума, когато той е измислил тези игри, не е знаел, че днес в тях не можеш да участваш или поне да стигнеш до титлата, ако не тичаш с „Мастеркард”, ако не скачаш с „Хюлет пакард”, ако не си продал собственото си „Аз”./ Sportline.bg