Смъртта този път се полага на сирийците. Те са окървавени, готови са да стрелят един срещу друг, да хвърлят бомби, да извършват престъпления, да бъдат пушечно месо

От известно време е в ход от никого необявената война между Русия и САЩ. Тя е безпощадна, макар в нея да не загиват нито Джон, нито Сергей, пише сръбското издание “Политика”.

Смъртта този път се полага на сирийците. Те са окървавени, готови са да стрелят един срещу друг, да хвърлят бомби, да извършват престъпления, да бъдат пушечно месо.

Глобалните играчи в същото време се ужасяват, инициират пресконференции, призовават ООН да свика Съвета по безопасност (разбира се, при закрити врати), за да кажат накрая, че няма какво да обявят пред света.

Американците подкрепят въстаналите против Асад и искат свалянето му, а руснаците са убедени, че това би било началото на хаоса.

Важно е ръцете на играчите да останат чисти.

От Вашингтон пристига известие, че Конгресът на САЩ е утвърдил нов бюджет, забраняващ на Пентагона да си сътрудничи с руския монополист в продажбата на оръжие - "Рособоронэкспорт". Причината за решението е, че правителството на Русия доставя оръжие на Дамаск, което противоречи на американските интереси. На кои конкретно американски интереси, не става ясно, но си струва да припомним, че същият "Рособоронэкспорт" преди месец беше един от основните доставчици на американската армия за друга гореща точка – Афганистан.

Какви интереси има там САЩ – не е посочено.

Русия и Китай за пореден път наложиха вето над западния проект за резолюция в Съвета по безопасност на ООН, който заплашваше Сирия със санкции. Съгласно позицията на Москва, западните страни чрез документа искат да оправдаят военната намеса в Сирия, по либийски сценарий.

“Опитите им да използват Съвета на ООН за реализацията на плановете им и да оказват натиск върху суверенни държави няма да минат”, - заяви Виталий Чуркин, представител на Русия в организацията.

Сирия, без съмнение, се превърна в регионална арена, на която за пореден път се демонстрира силата на САЩ и Русия. Класическото разделение от епохата на студената война на Запад и Изток в случая едва ли е уместно, защото е напълно ясно, че всичко, което се намира извън пределите на Вашингтон и Москва, в сирийския случай е обречено да бъде привърженик или враг на Сирия.

За това свидетелства неотдавнашната визита на специалния пратеник на ООН за Сирия Кофи Анан в Москва, завършила с вяло съобщение, които никак няма да повлияе на събитията.

Войната в Сирия изкара различни концепции за международните отношения, всяка от които приляга само на свръхдържавите.

Американците, използвайки темата за правата на човека, си дават правото да се намесват навсякъде, където имат интереси – дори в двора на Башар Асад.

Руснаците имат много ясна позиция – свалянето на Асад би отворило вратата на т.нар. концепция за смяна на режима, която, без съмнение, представлява заплаха за традиционните делови интереси на руските компании в различни части на света, в това число и в Близкия Изток.

В тази мини-студена война, която, за разлика от войната по времето на СССР, няма идеологически характер, оръжието не се подбира. Всяко оръжие е добре дошло. Средствата за масова информация, без съмнение, - е едно от тях.

Да обявиш който и да е въоръжен конфликт за “изтребване на мирни жители” – това е тактика, която винаги дава добри резултати. Дори, ако в края на краищата, истината изплува на повърхността. Точно така се появи дезинформация и информация за това, което се случи преди две седмици в сирийския град Тремсех, където, според първото известие от Лондон, са били “убити 200 мирни жители, жени и деца”, а след няколко дена се оказа, че това било сблъсък между войници на Асад и дезертьори. Но ефектът на първото съобщение беше значителен.

Както неотдавна написа анализатор от полски вестник “Глобална политика”, нещастниците в Сирия – както и техните другари по нещастие в Ирак, Либия и Афганистан – сами започват да осъзнават, че те са само инструмент в ръцете на мощни държави, стремящи се да реализират своите интереси на бойното поле.

Въпросът е в това, те имат ли сили да променят каквото и да е. Ясно е, че нито Америка, нито Русия няма да облекчат днешното им положение.