Новата книга на Георги Лозев търси тайните на една изчезнала цивилизация, авторът дава автографи в София и Пловдив

Рокер, геолог, легионер, пътешественик, писател. Георги Лозев се завръща в България за да представи в София и Пловдив новата си книга “По пътя на маите - в търсене на една изгубена цивилизация” (изд. СИЕЛА).

„Когато тръгнах с мотор през джунглата към най-южния град на маите – Копан, не знаех почти нищо за тази древна цивилизация. Видяното там дълбоко ме впечатли. Накара ме да прогледна. Без дори да ги търся, следи, оставени от маите, се появяваха навсякъде по пътищата на Централна Америка. Буквално изскачаха изневиделица, а аз просто не можех да не ги следвам”, разказва Лозев. 

Книгата е пътуване с мотор от Никарагуа до Гватемала в търсене на тайните на този древен народ, чиито корени се губят в миналото, но чиято култура е оцеляла и стигнала до нас чрез странните йероглифи по паметниците на Копан и Киригуа.
Георги обикаля Мексико с автобус от Акапулко до Вера Круз, минавайки през Монте Албан, Ел Тахин и Теотиуакан.
За любителите на сензации са откритията на писателя за Календарът на маите. Тези открития обаче не водят към края на света, а обещават ново начало.
Георги Лозев е заклет пътешественик и председател на рокерския клуб “Los pistones”. Всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка.
Лозев нашумя преди години още с първата си книга «Аз, легионерът». Биографичен роман, в който пловдивчанинът разказва за 3-те години в прочутия Френски легион.
За Легиона казва, че го е научил да бъде толерантен. Да приема хората такива, каквито са , без значение от цвета на кожата им или религията, която изповядват.

Възмъжаване

Чуждестранният легион събира хора от 140 страни. Тренира ги, след което ги изпраща по военни мисии по света. Времето, прекарано в Легиона, се превръща във втора родина за легионерите. „Ние трябва да знаем нещо за историята на Легиона. По-късно, по време на службата ми в материнския полк в Обан, където се намира музеят на Чуждестранния легион, задълбочих интереса си към историята на Легиона. Разбрах, че идеята е по този начин да се възпитават хора, които принадлежат на различни култури. В Легиона само физическата сила, благородството и моралът имат значение. Единствената вяра, от която един мъж се нуждае там, е увереността в собствените му сили. Ако тя е достатъчно голяма, той би могъл да превърне дори слабостта си в сила», разказва легионер с номер 187 992.

Никарагуа, мръсна приказка

Георги е човек на риска. Трудно се задържа на едно място. "Животът е това, което се случва, докато си правиш други планове ", казва той.
След Легиона Лозев осъзнава, че пътят е неговият живот. Живее известно време в Париж, след това в Того. Пътува. Установява се в Никарагуа. Срещам го в столицата Манагуа. Улиците са прашни, хората - бедни. В центъра няма кафенета, няма и забележителности.
Наричат това място "възкръсналия град", защото успява да преживее тежките земетресения от 1931 г. и 1972 г., бомбардировките през 1979 г. и унищожителния ураган Мич през 1998 г.
На едно от т.нар. централни кръстовища пием бира с Георги Лозев, сега компютърен специалист и запален рокер. "Животът ми минава с мотора, защото той е най-добрият ми приятел", казва Георги.
Българинът бързо свиква с новата държава, с навиците и особеностите на местните хора.
"След легиона вече можех бързо да се адаптирам. Нямах проблем с езика. Исках да разбера хората."
Манагуа се слави като град с голяма престъпност. Чудя се на Георги защо смени Франция с Никарагуа?
„Защото обичам предизвикателствата. В тази страна открих приятели, срещнах майката на двете ми дъщери”.
Повечето никарагуанци се разхождат с пушки или пистолети по улиците, за да се предпазват в този толкова престъпен град.
„Тук да ходиш по улиците с оръжие е като да носиш дамска чанта."
Лозев разказва, че една от най-практикуваните професии в Никарагуа е да си пазач. Всяка къща си има поне по един. Той стои на пост непрекъснато с пушка в ръце.
"В началото ти прави впечатление, но постепенно свикваш със ситуацията. Ако си внимателен, нямаш проблеми. Просто има места, където не ходиш."
Георги се ползва с авторитета на местните мутри, защото всички знаят, че е бивш легионер.
Те са респектирани от шофьорските му умения и мощта, с която яха своя мотор.
"Човек не трябва да иска много, а достатъчно от живота си. Когато си видял смъртта лице в лице по време на мисии с Легиона, когато си загубил близки приятели, си даваш ясна сметка какво искаш".

Премиерите на книгата „По пътя на маите - в търсене на една изгубена цивилизация” са: в София - 31 юли в 18:30 в книжарница „Сиела” в подлеза на Софийския университет
Пловдив - 28 юли в 18:30 в книжарница Сиела в Mall Plovdiv