Кралицата отказа да промени режима на народа си, заради някакви игри

Три дни ти трябват в Лондон, за да разбереш защо този град поиска летните олимпийски игри. За да покаже за пореден път величието си. Както своето, така и на последното истинско кралство в Европа. Да го докаже пред МОК, пред света.

Да им покаже, че дори по време на олимпиада, най-важното нещо е достойнството на собствения ти народ. Пред 4 години в Китай местното правителство изсели за 90 дни от Пекин над 15 милиона души! За да може да остане малко въздух и за олимпийците. Днес, броени часове преди откриването на олимпийските игри в Лондон, столичните поданици на кралицата не са загубили нито една своя привилегия!

Дори тази да тичат зад стражата, когато тя се отправя с конете си към Бъкингам. Имам щастието тази стража да минава всеки ден в 11,35 часа пред по-малкия пресцентър, този, който е на 5 минути от двореца. Величествено е. Но и достъпно. Спират дори олимпийските автомобили, когато войниците на Нейно Величество се отправят да застанат на стража! Защото така е от столетия. И не може нещо, пък било то и Олимпийски игри, да наруши дневния ред в най-запазената монархия в света. Става ми тъпо като стоя пред конгресната зала, сега олимпийски пресцентър.

Тъпо от това, което причиняват на българския народ управниците му. У нас дойде някой международен пръдльо и ние блокираме кръстовища, булеварди, целият град, ако трябва. Защото сме дупедавска нация. Защото нямаме ценности, защото за нас всеки, който не говори български е велико нещо.

Затова и сме толква нищожни в сравнение с Англия.

В Лондон все още пред светофара всички са равни - от лимузината, която разкарва Жак Рох, до голфчето на местната баба. Стоят и чакат зелено. И това зелено е еднакво за всички. Трябва да дойдеш тук, да изкараш 72 часа, за да разбереш, че ние няма как да се оправим. Не и докато секретарката на министъра Х скача в лимузината на шефа и отива със сирена до лицея в Горна баня да си прибере детето.

За срещата на НАТО в София ние изгонихме просяците пред Шератон, натирихме клошарите зад "Рила". Все едно са бургаски камикадзета. Все едно сме цъфнали та вързали. В Лондон никой не е посегнал на никой. Нищо, че е Олимпиада, нищо, че днес целият свят е в Англия. На 50 метра от Бъкингам възпълна лелка се е опанала по бански на моравата и хич не и пука, че десетки японски журналисти снимат извиращото изпод прашката пиршество на плътта. По-надолу оплетен на "растта" клошар чака някой да му пусне монета. Край Биг Бен пък румънски гастрольори ти предлагат да пробваш късмета си на "тика има, тука нема". И полицията не гони никой. Само северните ни комшии бягат сами, когато видят колата на униформените. Но те бягат и когато няма олимпиада, така че всичко е в естественото русло на нещата.

Ето затова Лондон е велик, ето затова Великобритания е най-великото кралство. Никой не посяга на ежедневието на обикновения гражданин, на начина му на живот. Пък било то и в името на олимпийските игри. Преди две седмици шофьорите на лондонските таксита, един от вековните символи на града излязоха на протест, че не ги допускат да карат в олимпийската лента. И правителството и кмет клекнаха. Защото таксито е символ завинаги, защото това са...кралските таксиметрови служби. И когато ги лишаваш от правото да карат в олимпийската лента, ти лишаваш кралицата от правото да е...кралица и на олимпийската лента. На нейната си лента.

Англия отказа да се подчини на ЕС и така и не пусна еврото на територията си. Защото е Англия, защото величието на държавата се измерва със суверенитета и. Англия го запазва дори по време на олимпийските игри. Затова и ги дават. От респект. Затова и на нас никой няма да ни ги даде. Навремето сме кандидатствали за Зимна олимпиада. След забележките от МОК сме изявили готовност да изсечем половин Витоша. В същото време в Лондон и околията за всяко отсечено дърво заради строежите на новите обекти са посадени по 5 нови. Затова и англичаните са толкова щастливи с олимпиадата си. Защото тя е за тях. За обикновените хора, които чрез най-висшия спортен форум получават поредна доза патриотизъм. Не е като в Пекин преди 4 години, където милиони трудещи се за по 12 долара на месец, бяха принудени ежедневно да "показват" щастието си от игрите в Китай. Не вярвам англичаните да се справят по-добре с организацията на състезанието от китайците. Просто не са милиард и нещо. Но е сигурно, че тази Олимпиада ще е далеч по-истинска. Защото един народ остана истински, а една монархия запази истинското си величие.

Стига с този тероризъм!

Взривът на аерогарата в Бургас отприщи отново родната глупост. Този бил виновен, онзи не взел превантивни мерки. Трябва да сложим ръка на ръцете и да си го признаем: Не прихванат ли службите някакъв сигнал, никой не може да спре камикадзето. И който не вярва, да хваща самолета за Лондон. На нашето летище ме питаха къде ми е билета. И когато им казах, че е електронен, ме взривиха. С глупост: Не го ли носите!? Така тероризъм не се бори. Това е отбиване на номера.

В Лондон присъствието на полицията е толкова ненатрапчиво, че или не им пука от камикадзетата, или целият Скотлънд Ярд е облякъл цивилни дрехи. Даже традиционните четирима души с автомати пред централата, са редуцирани до двама. За да не плашат хората. Явно на Запад борат тероризма като ограничават присъствието му в съзнанието на хората и медиите, докато в България медиите се хранят от тероризъм.

ВСИЧКО ЗА ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ ЧЕТЕТЕ В Sportline.bg