Търговците, мениджърите и просяците имат нещо общо. Те имат постоянна нужда да правим това, което искат

Търговците, мениджърите и просяците имат нещо общо. Те имат постоянна нужда да правим това, което искат. Търговците искат да купуваме от тях стока; мениджърите искат навреме да приключим с проектите, а просяците – да им подарим долар, а по-добре три, коментира американското радио "National Public Radio".

Психолозите са изучили методите за манипулиране на съзнанието и са изяснили кои от тях действително работят.

Първият метод се нарича “врата в лицето”.

Отначало се обръщате към човека с възмутително огромна молба. Когато ви откажат, се обръщате с разумна и по-скромна молба. Например, началникът може да помоли сътрудника да работи цяла година през почивните дни. Получавайки отказ, той може да го помоли да предаде отчета в петък. Най-вероятно втората молба ще бъде удовлетворена на секундата.

Още един метод - “страх, после облекчение”. Тук вече казвате на човека, че едва ли не е попаднал под дулото на оръдието, а когато той усети облекчение, че това съвсем не е така, използвате момента и се обръщане към него с молба. Обикновено молбата в момент на облекчение се приема моментално.

Най-популярният метод е “крак във вратата”. Използват го просяците,които отначало ви питат колко е часа, а после молят за долар. За разлика от “врата в лицето”, “крак във вратата” започва с незначителна молба, която е лесно да изпълниш, а след нея следва истинската. И този път втората молба се удовлетворява веднага.

Провеждайки серия от нови експерименти, изследователят Дариуш Долинский от Варшавския университет за обществени и хуманитарни науки изясни, че ако първата молба е крайно необичайна, на втората хората се съгласяват с по-голяма готовност.

Сътрудник на Долински спирал минувач, запътил се към супермаркета, и го молил: “Извинете, толкова много ме боли гърба, че не мога да се наведа. Развързали са ми се връзките на обувките. Бихте ли ми ги завързали?”.

Молбата била твърде необичайна и човек веднага се шокирал. Ако веднага след това зададем обичайните въпроси от маркетинговия въпросник, никой няма да откаже да ни отговори, твърдят авторите на изследването.

Ето какво пише Долински: “Втората молба беше отправена на входа на супермаркета. Жена молеше участник в експеримента да “наглежда” количката с покупките й “няколко секунди”. Тя обясняваше, че мъжът й е взел ключовете от колата и изчезнал някъде в супермаркета. Но на количката й било счупено колелото и й било твърде тежко да я тласка, търсейки го. Жената искала да намери мъжа си, без да се налага да тегли тежката количка”.

Долински изяснил, че човек, към който първоначално се обръщаме с необичайната молба да ни завърже обувките, после с охота се съгласявал да ни пази количката с продуктите или да отговаря на каквито и да са други въпроси.