Четирима ранени в "бой" за Самарското знаме

Архив София

29-07-2012, 16:22

Снимка:

Община Стара Загора

Автор:

СофияУтре

Всичко от Автора

Трима мъже и една жена, които играели турски войници, са получили леки обгаряния по лицето при канонадата по време на боя

Четирима души са били леко ранени по време на историческата възстановка на боя за Самарското знаме в събота вечерта в Стара Загора, съобщиха от полицията.

Трима мъже, двама новозагорци и един от с. Дойренци, Ловешко, и една жена от Копривщица, които играели турски войници, са получили леки обгаряния по лицето при канонадата по време на боя. „Става дума за съвсем леки повърхностни обгаряния, получили са първа помощ на място и са продължили участието си във възстановката”, каза Петко Танев, шеф на старозагорския клуб на националното дружество „Традиция”, което организира историческия спектакъл.

Според полицията обаче ранените са били откарани в спешния медицински център и там са били обслужени. Пушките-берданки и халосните патрони, с които са стреляли ранените, са собственост на „ Ню Бояна-филм”. „Участвал съм в над 30 възстановки, такъв гаф се случва да първи път”, твърди Танев. Според него причината най-вероятно са некачествени халосни патрони. Според оръжейни експерти това се получавала, когато е предозиран барута в патроните.

Собствениците на „ Ню Бояна- филм” са предали на полицията 5 пушки Бердан-2 и халосни патрони, с които са стреляли ранените. Те ще бъдат обследвани от специалисти, за да се установи каква е причината за неприятния инцидент. По данни на организаторите по време на историческия спектакъл са били изстреляни над 4 хил. халосни патрони.

Самарското знаме, което получава първото си бойно кръщение в битките за Стара Загора преди 135 години, отново бе „спасено” по време на мъстановката. Битката за свещения пряпорец на българското опълчение бе възкресена пред очите на стотици старозагорци в събота вечерта. Гордите знаменосци падаха покосени от куршумите, а флагът на новата българска войска, продължаваше да се вее на позициите на някогашния хълм Чадър могила.

Последният спасител на свещеното знаме бе самият командир на 3-та опълченска дружини подп. Павел Калитин, който рухна от коня с пряпорец в ръка. Седем топа, 120 пушки-берданки, доставени от Бояна-филм, и над 4 хил. халосни патрони, озвучиха, както някога, битката на живот и смърт с ордите на Сюлейман паша за Стара Загора.

Историческият спектакъл бе възкресен с много ентусиазъм и автентичност по инициатива на старозагорския клуб на националното сдружение “Традиция”. Техни колеги от 22 клуба в страната, с автентични оръжия и одежди влязоха в ролята на опълченци, руски воини и турски войници.

Сред тях имаше и няколко емблематични участници. Потомственият казак Юра е на почивка във Варна със семейството си. Бил поканен от свои приятели-бълагари да се включи във възстановката и въобще не се поколебал да остави за ден-два домашните на морето.

"Вълнуващо е да минеш по стъпките на своите деди", каза развълнуван руснакът, чийто предци са участвали във войната с казашка сотня. Нашенецът Николай пък от доста време живеел с родителите си в Чехия, но не е забравил България и Стара Загора. Той бе в редиците на българските опълченци с униформа, ушита от баба му и дядо му, които живеят в Града на липите.

Д-р Добрин Добрев от Добрич, който играеше казашки военночалник, е потомък на славен род, с необикновени преживелици в Руско-турската война. Баба му Мара по чудо оцеляла от зверското клане в старозагорската църква "Св. Троица" заедно с двегодишния си син. Отведена е била в Мала Азия и е продадена като робиня в бейски чифлик. Дядо му, който помогал в разузнанаването на руски полк по време на войната, обаче успял да издири жена си и сина и си ги прибирал у дома. "Благодарение на такива българи е оцелявал българският род и племето ни», добавя не без гордост д-р Добрев.

Историческата възстановка наблюдаваха и пратеници от побратимения град Самара, които гостуват за 135-та годишнина от боевете за Стара Загора. Дните на възпоменания продължиха и в неделя с тържествена света литургия в катедралния храм „Св. Димитър” за героичната епопея през юли 1877 г.