Защо ни очароват суперзлодеите?

Защо ни очароват суперзлодеи? Да си зададем този въпрос – все едно да се попитаме защо ни интригува злото. Но в непрестанния ни интерес към съперзлодеите има нещо повече, отколкото ни се струва на пръв поглед, пише американското издание "Wired Magazine".

Злодеите от киното не просто не са ограничени в рамките в традиционния морал, те съществуват извън пределите на самата реалност.

Но не е ли пагубно очароването, което изпитваме към филмовите изверги?

От психологическа гледна точка съществуват различни мнения по повод неотслабващия ни интерес към лошите момчета.

Сенчеста конфронтация. Психиатърът Карл Юнг смята, че ние трябва да се изправим срещу скритото в себе си и да го разберем, за да се оформим като човешки същества. Сериозната конфронтация с нашето сенчесто “аз” може да ни вдъхне нови сили, докато плахите опити могат да изкарат наяве най-лошите ни черти.

Изпълнение на желанията. Зигмунд Фройд гледа на човешката природа като на явление антисоциално по същността си, което изкарва на бял свят подсъзнателното търсене на удоволствията, стремежите да получим това, което искаме, и когато го искаме. Човек се ражда лош, но тъмната му природа се задържа от обществото. Дори ако психиката не прояви егото си напълно (източник на самокотрол) и суперегото (съвестта), подсъзнанието така или иначе си остава някъде по-надолу, в дълбочината, казват фройдистите. И то егоистично иска много – затова подсъзнанието ни много би искало да стане суперзлодей.

Йерархия на потребностите. Представителят на хуманистичната психология Аврам Маслов твърди, че хората, които не са удовлетворили основните си потребности, е много трудно да станат възрастни и зрели. Еко си гладен, ти едва ли ще се чувстваш в безопасност Ако не ти е достигала любов и съпричастност, трудно ще оформиш самоуважение към себе си. Хората, изпитващи недостиг на каквото и да е, могат да завиждат и да ненавиждат другите, при които подобен дефицит липсва. Някои индивиди, неспособни да преодолеят социалните недостатъци, започват да фантазират, мечтаейки да удовлетворят потребностите, алчността си на всяка цена, без значение дали това ще стане с добри или лоши методи.

Какво ни мотивира да се стремим към суперзлодеите

В продължение на хилядолетната си история хората слушат разкази за герои, биещи се с враговете. Но какви именно желания, потребности и тъмни мечти удовлетворяват суперзлодеите?

Свобода. Свръхсилните герои притежават свобода, която ни липсва. Никой не може да арестува Супермен, ако той сам не поиска това. Дори в затвора, главният герой е свободен толкова, колкото той поиска. И макар суперзлодеите често да ги хвърлят зад решетките, те бягат от затвора толкова често, колкото им се иска. Никакви правила и закони не важат за тях. Суперзлодейството освобождава.

Власт. Вероятно, вие завиждате на тази власт, която притежават злодеите. По същата причина можем и да обожаваме супергероите, но добрите момчета никога не се стремят да доминират. Безкрайни са филмовите герои, които демонстрират превръщането на добрите момчета в заплаха, когато се опитват да придобият власт и да се превърнат в лидери. Така че, мечтаейки за супервласт, вие, вероятно, мислите за героите, които също мечтаят за власт.

Разплата. Батман не само защитава невинните. Той причинява болка на порочните злодеи и им вселява страх, който те вселяват у другите. Детето, което плашат, търси защита, и то може да поиска страданието на тези, които се гаврят с него. И то в същите или по-големи размери. Тази част на човешкото съзнание, която жадува разплата, може по достойнство да оцени често възникващите у злодеите планове за мъст.

Обвинението на жертвите. Психологът Мелвин Лернер говори за феномена справедлив свят, за общата тенденция да се смята, че жертвите заслужават да бъдат жертви, а не да вярваме, че лошите неща се случват с добрите хора. Колкото е по-голяма трагедията, толкова по-лоша ни се струва жертвата. Затова, когато Ханибал Лектър осакатява, а после изяжда не просто обидилия го човек, но и съпругата му, човешката ни природа ни заставя да мислим най-лошото и за съпругата му.

По-добре злодей, отколкото жертва. Психологически злото ни възбужда и подтиква към действие. От него се чувстваме по-добре, отколкото от тревогата и страха. Този, който се чувства жертва, но не е способен да открие действен способ да се възпротиви срещу обидилите го, който няма сили да се превърне в силен и смел герой, може да изврати потребността си за самоуважение и да я превърне в потребност за разрушение.

Най-добрия злодей е равен на най-добрия герой. Героят е герой само тогава, когато ме предстои да преодолява трудности. Героят е толкова героичен, колкото големи са трудностите. На великите герои им трябват велики злодеи. Без престъпника Батман няма с кого да се бие. А Супермен без тях би се превърнал в летящ служител за спасяване от корабокрушение, авария или стихийно бедствие. Без суперпрестъпниците и най-великите герои ще бъдат само свръхсилни и свръхжестоки ловци на недостойни и нищожни бандити. От митовете, легендите и преданията от дълбините на вековете изплува нуждата ни от герои, които са способни да се справят с трудностите, да преодолеят огромни препятствия и да сломят всички злобни гиганти.

Лице в лице със страха. Вместо да се боите от тъмнината, можете да разсеете страха, включвайки светлината и виждайки, че там няма нищо страшно. Фактите ще ни помогнат да се почувстваме по-силни и просветени, и при това няма да тъгуваме по бандитските улички и лошо осветените ъгълчета.

Изследване на неизвестното. Потребността да призоваваме неизвестното заставя човешката раса да пътешества по света. Това мощно любопитство ни принуждава да изясним всичко, което ни вкарва в недоумение. Това се отнася и съм враговете на човешкия род. Знанието е сила. Узнавайки повече за който и да е филмов злодей, ние се чувстваме по-защитени от другите, които могат да извършат аналогични зверства. Когато ни отблъскват мрачните подробности, ние можем да изследваме злото през филтъра на художествената измислица, и това ще ни помогне да съзрем най-лошото в човека, без да обръщаме поглед на другата страна и без да зацикляме от извращение около реалната човешка трагедия. Дори когато художествената измислица ни сблъсква с най-невероятни създания, сътворяващи най-противни дела, фактическият характер на сюжета ни успокоява, говорейки за това, че това не може да се случва наистина, а затова и няма смисъл да обръщаме поглед на другата страна.