Екипът от израелски лекари, които пристигнаха в Бургас, заради пострадалите от антентата на 18 юли, се е ангажирал да помогне на 19-годишната Аделина Коджабашева, която се нуждае от животоспасяващо лечение в чужбина, разказа депутатът Калина Крумова, която лично помолила ръководителя на чуждите медици за съдествие.

Екипът от израелски лекари, които пристигнаха в Бургас, заради пострадалите от антентата на 18 юли, се е ангажирал да помогне на 19-годишната Аделина Коджабашева, която се нуждае от животоспасяващо лечение в чужбина.

Това разказа депутатът Калина Крумова, която е помолила лично ръководителя на екипа от медици за съдествие.

Преди седмица в израелските медии се появиха публикации за най-младия депутат в България -  Калина Крумова.  Ето какво още сподели тя пред БургасУтре:

Г-жо Крумова, как стана възможно да се поиска подобна помощ от израелската спасителна мисия? 

На 18 срещу 19 юли, докато бях при пострадалите в Бургаската болница, при такава ситуация никой не се интересува кой от къде е и защо е там. Хората от Израелската спасителна мисия бяха много благодарни на екипите от болницата, на хората, които се притекоха на помощ, на службите, които направиха всико по силите си за да може последствията от този ужасен атнетат да бъдат минимизирани.

Обадиха ми се няколкократно да ми благодарят за проявеното човешко отношение, въпреки че не мога да кажа, на фона на всичко, което се случи, че съм направила кой знае какво.

Аз от своя страна ги помолих, ако е възможно да направят една консултация на Ади, защото заедно с майката на убитата на пешеходна пътека миналата година Валя се опитваме да съберем средства за лечението. Те се съгласиха не само да направят това, но ако родителите на Ади се съгласят, дори да се заемат с нейното лечение и да вземат нещата в свои лице.

За мен, една такава постъпка, на фона на това, което се случва на теб и на съгражданите ти, готвност да помогнеш на човек, който не познаваш, за някой, за който ти казват две думи говори много.

Много искам да благодаря на проф. Барбаш, който беше ръководител на тяхната спасителна мисия, както и на всеки един от тях. Те взеха при сърце молбата ми.

Проддържате ли връзка с тях все още, те ли Ви информираха за публикациите? 

Да, чуваме се често. Даже те ми се обадиха да ми кажат за публикациите. За мен беше наистина много изненадващо. 

Израелските медии са разбрали вероятно, защото през цялата нощ в болницата ние бяхме, заедно с екипа, който се водеше Израелска спасителна мисия, като се има предвид, че те са към правителството, сигурно контактуват с израелски медии. Мен лично не е търсил израелски журналист.

Обикновено действията тук не се коментират. Може би, ако беше за дължината на полата ми или за дълбочината на деклотето ми или за това кой ми е гадже и кой не, щях да бъда в българските медии. Факт е обаче бях там и родните медии не се поинтересуваха, преди да отчетат, че някой някъде се впечатлил от една подадена ръка за помощ, явно в България това не е от значение..

Не съм обидена, напротив просто съм благодарна, че има хора независимо с каква националност не се интересуват какъв си, а що за човек си. 

Как стана така, че се озовахте  в бургаската болница?

Обадиха ми се да ми кажат какво се случва. Най-нормалното нещо е да се кача на колата и да тръгна към Бургас. Няма нищо изненадващо в това, от радиото в колата разбрах, че наистина много хора са се претекли да дарят кръв, че предлагат помоща си да превеждат, така че това е напълно нормално и човешко да бъда там. И никой в този момент, най-малко израелците или пострадалите не ги е интересувало коя съм, каква и съм и каква ми е професията. Този разговор беше много след инцидента.

 В една от статиите пише, че сте била в болницата до сутринта, с какво точно помагахте?

На фона на ужасната ситуация, думата „помогна” е много силно казана. Например, едно от бременните момичета беше слязло да хапне нещо, беше й студено и тъй като не говореше нито руски, нито английски не знаеше как да осяни, че иска одеало. Така чрез едно момче от спасителния екип, който знаеше малко езика ние поискаме одеало.

Друг от израелския екип се оказа, че си е забравил телефона в болницата и намерихме начин да го вземем и да го занесем до летището, защото предполагам за един лекар това е жизнено важно. Съдействах при самата комуникация, имайки предвид напрегната ситуация и факта, че в този момент не всеки лекар говори езика.  В тази насока, каквото съм могла, като превод, като баланс между двата екипа съм направила.

Пристигането на израелския екип в чисто човешки план успокои пострадалите, защото те бяха много изплашени, предвид че никой не познават, че са на чуждо място.

Имаше хора, които имаха нужда да пият вода или да им се покаже къде е тоалетната, дори само с  това да съм била полезна ще се чувствам доволна.

Много съм впечатлена от човещината на Димитър Николов, умишлено не казвам кмета на Бургас, защото съм му признателна в качеството му на човек. Като цяло в тази ситуация, атентат в град като Бургас, който очевадно се  развива най-добре през последните няколко години и реакцията която имаше той като организация за възстановяване на нармалната обстановка беше наистина много адекватна.