Старият континент с бързи темпове достига до демографска криза 

Когато става дума за европейската криза, почти винаги говорим само за въпросите около еврото. Та нали, ако европейските лидери не могат да сложат край на бавното падане на единната валута, тя ще потъне и ще повлече след себе си на дъното процъфтяващия континент.

Но ако трябва да сме честни, то трябва да признаем, че бъдещето на Европа е помрачено не само от финансовата криза. Европа с бързи темпове достига до демографска криза и едва ли е готова за тази катастрофа, пише френското издание "Slate.fr".

Първата причина за надвисналата над Европа опасност се корени в намаляването на населението в много от страните й.

Някои държави, такива като Франция и Великобритания, практически не са засегнати от проблема. Благодарение на високата раждаемост и имиграцията, те ще успеят да съхранят прираста на населението си в продължение на десетилетия. В същото време страните от Източна и Южна Европа, а също някои страни от централната част на континента (преди всичко Германия и Австрия) се оказаха пред перспективата на стопяване на населението. В резултат на икономиката оборотите са забавят, а социалните разходи нарастват.

Ако акцентираме вниманието си върху малковероятното изменение на тенденцията при раждаемостта, единственото реалистично решение за тези страни е масовата имиграция.

Но, необходимото за достигането на тези цели равнище на имиграцията води до задънена улица. При това по две причини – първо, работата е в това, че текущите демографски прогнози вече включват в себе си висок обем на миграция. Например, немската статистическа агенция изкарва хипотеза за приток на 100 000 чужденци за година. При нулево ниво на миграция населението на Германия ще се съкращава още по-бързо: през 2060 година в страната ще останат не повече от 58 милиона жители.

Освен това, достигайки нивото на имиграция, на европейските страни ще им бъде още по-трудно. През последните 10 години от Германия ежегодно заминават около 700 000 немци. По този начин, страната трябва всяка година да предоставя гражданство на повече от половин милиона човека, за да компенсира емиграцията. За да уравновеси загубата на население, заради малката раждаемост, на Германия ще са й нужни повече от милион имигранти за година в продължение на половин век.

Ако Германия, Полша и Италия искат да избегнат бързия демографски и икономически срив, ще им се наложи да се съгласят на значително по-бърз приток на мигранти, отколкото наблюдавахме в САЩ през миналия век.

Германия винаги е гледала на себе си като на страна на етичните норми. Но много от гражданите на страната не могат да приемат за “истински” немци чернокож или човек с турски вид. Що се отнася до поляците и гражданите на Италия, техните възгледи за национална принадлежност са още по-твърдолинейни. Много от тях и до днес смятат, че истинският поляк или италианец трябва да бъде не само поляк и италианец, но и католик.

Както е видно от бързия ръст на десния популизъм в Европа за последните 20 години, масовият приток на имигранти се съчетава лошо с тезата, че нацията се формира от единен етнос и общи религиозни убеждения. Подемът на ентоимигрантските настроения предизвикват сериозни опасения около бъдещето, в което напливът на имигранти, най-вероятно, само ще се увеличава, а условията на живот ще се влошават.

Съществуват три възможни сценария. Първи – ръстът на антиимиграционите настроения в съвкупност с разширяване влиянието на популистите ще принуди голяма част от европейските правителства да се откажат от разширяване на границите. След известно време избирателите, разбира се, ще осъзнаят грешката си, но това ще доведе до полувековен застой на европейската икономика и до радикални преобразувания в социалните държави.

Втори сценарий – европейските лидери ще успеят да убедят народите да се съгласят на разширяване на имиграцията, независимо от техните дълбоки съмнения. Това, вероятно, ще бъде достатъчно за възстановяване на икономическия ръст, а и за спасяване на здравната и пенсионната система. Но масовият приток на имигранти в Германия, Италия и Полша при запазване на съществуващите там консервативни представи на гражданите може да доведе до опасни социални и културни последствия. Сред населението винаги се възцарява разкол: угасващото болшинство, озлобено от “туземците” от една страна и растящото малцинство “чужденци” от друга. Взривоопасна смес.

Трети сценарий – най оптимистичен: Германия, Италия и Полша ще последват примера на Канада и САЩ, и ще се превърнат в открити за имигранти страни. Разбира се, на тези държави са необходими нови граждани, които да спазват правилата на свободното и демократично общество. Но те трябва да приемат съществуването на полските евреи, чернокожите немци и италианците – мюсюлмани.

Последният сценарий е най-малко вероятен. Европейските страни, които в следващите десетилетия са заплашени от бързо съкращаване на населението, искат да избегнат опасността от икономически крах и напрежение в обществото, нямат друг избор, освен да се превърнат в мултиетнически държави както на теория, така и на практика. В противен случай опасността да изгубят единната валута  може да се превърне в най-малкия им проблем.